Йоан Павел II и Църквите от Централна и Източна Европа
„Кръв от кръвта ви, кост от костите ви. Понтификатът на Йоан Павел II (1978-2005 г.) и църквите в Централна и Източна Европа.“ Под този надслов Факултетът по история и културно наследство на Папския Грегорианският университет ще посвети научна сесия на 17 ноември, повод стогодишнината от рождението на Карол Войтила. На нея ще бъде представен сборник, редактиран от професор Ян Микрут, който съдържа изследвания и анализи на повече от петдесет католически и православни автори (сред които и от България) за понтификата на Йоан Павел II и неговите отношения със страните и Църквите от Централна и Източна Европа.
Срещата ще открие отеца йезуит Нуно да Силва Гонсалвиш, ректор на Папския Григориански университет, а лекторите са монс. Марек Йедражевски, архиепископ на Краков; монс. Томо Вукшич, помощен архиепископ на Сараево; Майлинда Добай, посланик на Албанската република при Светия престол; доц. д-р дякон Иван Стоянов Иванов (Кюмурджийски), изследовател и преподавател по литургика в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и преводач от страна на Светия Синод при посещенията на папа Йоан Павел II и папа Франциск в България и проф. Ян Микрут, директор на поредицата „История на Църквата в Централна и Източна Европа“. Модератор е Анджела Амброджети, директор на италианската АЧИ Стампа.
Научната конференция ще се проведе в онлайн формат, поради извънредната епидемиологична обстановка, и може да се проследи на живо по стрийминг от 16.00ч. на ютуб канала на Папския Грегориански университет (youtube.com/unigregoriana)
Приносът на католически и православни автори
Заглавието на сборника е цитат от думите на папа Войтила при първото му посещение в родната Полша на 3 юни 1979: „Този папа е кръв от кръвта ви и кост от костите ви“. Тогава той се обърна към всички християни от Централна и Източна Европа, но не с политически призив, а с харизмата на "полския папа, славянския папа", току-що призован да прояви "духовното единство Християнска Европа". „За него Европа трябва да диша с два бели дроба, а именно Източен и Западен, което се превърна в парадигма на икуменизма“, се чете в нотата на Папския Грегорианският университет. Това отразява и сборника, чиито автори са видни фигури на църковно, академично и институционално ниво, които предлагат плод на завършени изследвания, заедно с най-новата литература по въпроса. Приносът на католическите и православните автори отразява тяхна гледна точка към отношението на св. Йоан Павел II към техните традиции и техните страни.
Изследването на доц. д-р дякон Иван Иванов
Изследването на доц. д-р дякон Иван Иванов, публикувано в сборника „Кръв от кръвта ви, кост от костите ви – Понтификатът на Йоан Павел II (1978-2005 г.) и Църквите в Централна и Източна Европа“ се отнася до понтификата на първия славянски папа и връзката му с Православната църква в България. Научните анализи са вдъхновени от девиза на думите на светия папа Войтила: „Не бойте се! Отворете широко вратите за Христос!”. „Усещайки духовната и харизматична сила на великия славянски папа, трябва да призная, че той помогна на България и на всички християни в тази страна по особен начин в такъв важен момент от съвременната история на страната, свързвайки нейното минало, настояще и бъдеще с апостолическата мисия на светите братя Кирил и Методий – обяснава участието си представителя от Българската православна църква. За това бях воден от желанието да покажа и анализирам някои важни факти, които са известни или непознати на обществото, и това е основната линия на моите изследвания“.
Кирило-Методиевата мисъл за Йоан Павел II
Една от главните тези на изследването е „Кирило-Методиевата мисъл за Йоан Павел II, от една страна, и свидетелството за всеобщото единство на Църквата благодарение на делото на Светите братя, от друга, са чудесен пример за следване на Евангелието и християнското сътрудничество, макар и трудните условия с които е трябвало да се сблъскат по време на своята мисия, и до днес се отнасят до настоящите условия както в Европа, така и по света. Уважавайки традицията на Българската църква и нейното свидетелство“.
„Апостолическото посещение на Йоан Павел II се състоя като поклонение – отбелязва православният автор. В патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София той направи първата си официална декларация пред олтара, посветена на светите братя Кирил и Методий, в която се обърна към целия свят и потвърди значението им в интеграционния процес на всички онези народи от Средновековието, които трябваше да бъдат признати в световен мащаб, подчертавайки значението на българския народ в този процес. Йоан Павел II се поклони пред мощите на свети Йоан Рилски в Рилския патриаршески манастир и в своята много важна реч за монашеството за първи път в православна държава пред целия свят той подчерта важността на монашество в лицето на смирения, но велик български светец, правейки аналогия със също толкова великия свети Бенедикт Нурсийски“.
„Посещението на Йоан Павел II бе не само пример за смирено служение пред Христовата църква, но и пример за човек, който с авторитета си помогна да се издигне авторитетът на такива народи като българския. Посещението на папата беше важно както в духовен и политически план, така и във връзка с културната идентичност на българския народ, интеграцията му в ЕС и целия свят, и най-вече заради свидетелството за духа на сбратство на българския народ и традиция на българската църква. Всъщност Йоан Павел II показа уважение към българската православна традиция, защото тя все още запазва свидетелствата за християнско взаимодействие между славянските народи на Балканите“.
Дипломацията на Йоан Павел II към българската държава и БПЦ
Базирайки се на историческите отношения между Светия престол и България, станали по-близки след падането на комунизма през 1989, като част от процеса на демократизация, и възстановяването на дипломатическите отношения със Светия престол 1990 г., изследването се спира на отношенията между Светия престол и Българската православна църква, които се основават на църковни и дипломатически отношения от времето на папа Йоан XXIII, папа Павел VI, папа Йоан Павел I и се развиват по времето на папа Йоан Павел ΙΙ.
„По въпроса за отношенията между България и Ватикана по време на Студената война Българската православна църква и нейните членове изиграха важна роля, от една страна проблематична, а от друга нормална за политическия и църковен живот в България през този период – посочва дякон Иванов в изследването. Документи, институционална и лична кореспонденция, както и кореспондентски източници, свидетелстват за този процес. Българският патриарх Максим и папа Йоан Павел II казаха малко по време на посещението си в сградата на Светия Синод, но гласът им остава да звучи в съзнанието и сърцата както на свидетелите, така и на бъдещите поколения. Малкото всъщност е ценно, защото след думите фактите говорят, а сред тях е молитвата – истинската дипломация на християните“. „Можем да кажем, че след апостолическото посещение на папа Йоан Павел II се родиха много положителни инициативи, включително по отношение на социалната, църковната и политическата дейност. Неговата мисия беше също да отвори вратите на българския народ към света“.
Същото развитие се отнася и за отношенията между Православната и Католическата църкви: „От всички факти, мнения и документи, използвани в моите изследвания, публикувани в книгата, трябва да заключим, че личността на Йоан Павел Павел II е имала огромно значение за историята на българската държава и още повече за духовния статус на Българската православна църква, като логично продължение на делото на светите Кирил и Методий. Историята на Българската православна църква от IX до XXI век, особено в трудни периоди на самоопределение и развитие, показва обективния процес на сътрудничество между Православната и Католическата църква. Надявам се, че моето изследване, със своята обективност и аналитичност, за връзката между понтификата на папа Войтила и Българската православна църква, ще бъде полезно за читателите и учените. Целта е да се търси единство между християните, основната тема на понтификата на Йоан Павел II. Вярвам, че макар процесът на единство между християните да е труден, той не е утопия и въпреки различните му трудности може да бъде постигнат чрез църковна дипломация, богословски изследвания и обективни исторически факти, които постепенно се откриват по разумен начин. за по-пълна комуникация в бъдеще между Църквата на Изтока и Църквата на Запада“.
Други важни въпроси в изследването
Изследването не се ограничава само до контекста на църковните и държавни отношения между България и Светия престол, малко преди, по време и малко след понтификата на Йоан Павел II, а съдържа факти, събития и личности, основни за изучаването на гореспоменатите взаимоотношения, които са анализирани и синтезирани, със стремежа да се открият логическите връзки. Третирани са и други важни въпроси и факти, някои известни или непознати на обществото, както и някои не толкова известни данни, които биха били интересни за обществеността. Целта на изследването е търсенето на истината за процесите, протичащи по време на понтификата на папа Войтила във взаимоотношения с Българската православна църква и за развитието на България и християните, които живеят там.
Така например трудността в комуникационния процес между църквите; църковния диалог между Българската патриаршия и Светия престол, официални отношения на Българската православна църква с Католическата църква и с различните ватикански институции; надзорните и ограничителни функции на Държавния комитет по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове до 1989 г.; членство на духовници от Българската православна църква в отделите на Държавна сигурност; дейността на тайните агенти на Българската агенция за държавна сигурност до 1989 г.; моментите на официалните и лични срещи на ватиканските прелати с представителите на висшето духовенство на Българската православна църква; икуменическата и антиекуменическа дейност на българското духовенство; първите стъпки в плахия богословски диалог между представителите на Българската православна църква и Католическата църква; проблемите в отношенията между Българската патриаршия и Светия престол в периода, предхождащ интронизацията на Йоан Павел II.
Също така ролята на Българската православна църква и функцията на българския патриарх Максим и Светия синод на Българската патриаршия между Българската държава и Ватикана; посланията на папа Йоан Павел II за защита на правата на човека и религиозните свободи; трудният период по време на опита за убийство на Йоан Павел II и „българската следа“; "помирителят" – решаващата роля на патриарх Максим в полза на българската държава, размяната на дипломатически и пастирски писма между патриарх Максим и Йоан Павел II с надеждата да се осъди и освободи Сергей Антонов и да се премахне срамната сянка върху България, роля на Българската православна църква в този процес; началото на процеса за беатификация на епископ Евгени Босилков (репресиран и убит от комунистите през 1952 г., заедно с други двама братя); посещението на папа Йоан Павел II в България, София, Рилския манастир и Пловдив – междуконфесионални, църковни и дипломатически отношения.
(dg/vatn)
