Освещаване на храм „Света Троица” в Малко Търново
Гергана Дойчинова - София
Намираме се в единствения град в Странджа планина, разположен на границата между християнството и исляма – Малко Търново. От ранни зори необичайна суматоха и глъч изпълват утрото в тихия град. Католическата енория „Света Тройца” приема поклонници, от различни краища на България. Пътували цяла нощ, клир и верни започнаха да изпълват улицата пред църковния дом на Отците Възкресенци, в ранните зори на днешния 26 август. Всички те пристигаха, за да станат част от тържественото освещаване на Божия храм. Католическата енория „Света Тройца“ в Малко Търново, която години наред е притегателно място за множество верни.
Камбанен звън и шествие даде началото на на най-вълнуващия, за последните години, ден в живота на Католическата църква. Дверите на храма „Света Тройца“ се отвориха. В обляната от слънчева светлина черква започна тържествената архиерейска света литургия, председателствана от Н.В.Пр. епископ Христо Пройков, Епарх на Епархия „Св. Йоан XXIII. В празничната служба участие взеха Н.ВПр. монс. Страхила Каваленов, НВПр. Монс. Румен Станев, свещеници от трите епархии, Провинциалът на отците Възкресенци о. Кшищоф Свул, сестрите от монашеска Общност сестри Евхаристинки и над 200 поклонника от цялата страна. Гости на тържеството са кмета на Малико Търново – г-н Илиян Янчев и почетния консул на Полша – г-жа Лидия Пиетшик-Вангелова.
В своята проповед, Н.В.Пр. епископ Христо Пройков припомни историята на католическата църква „Света Троица“, която започва с имената на Иван Ваклидов и Койчо (Кирил) – първите свещеници. Тя е портата на католицизма от източен обряд в България, където отците възкресенци идват от Одрин.“ В своята над 160 годишна история, от времето на присъединилите се към Рим българи през 1860 г., си припомняме и къщата на Стойчо Гаруфалов, дядо на бъдещия епископ Йоан Гаруфалов , където е осветен първият католически параклис през 1861 г. През 1862 г. в Малко Търново Светата литургия се служи на славянски език и тогава е основавано първото българско училище. С пристигането на отците Успенци, 2 години по-късно, през 1868 г., е построен първият храм „Света Петка” от отец Желязко Стойчев и осветен от еп. Рафаил Попов. С настоятелството на отец Август Мосеер е построено училище. В края на 1890 г. пристигат и сестри възкресенки, а католическата енория е част от Тракийския български апостолически викариатс център Одрин.
През своето 25- годишно служение о. Йоан Гаруфалов модернизира училището и започва строеж на новата църква, върху основите на рушящата се стара. На 04 април 1936 г. е завършена и богословена новата църква „Света Троица“ в Малко Търново /поради липса на иконстас/ от епископ Кирил Куртев. Католическата енория е посещавана и от монс Ронкали, наречен българският папа. Там се намира и плоча, свидетелстваща неговото посещение през 1934 г. в църковния дом на отците Възкресенци. В един свой рапорт, той /днес св. Йоан XXIII/ казва: „Ние дължим голяма признателност към нашите верни, които не ни изоставиха в най-големите наши изпитания“. През 1941 г. енорията е поета от о. Йосиф Германов. След него енористи са отците Антон Петров, Константин Патронов, Никола Гръмов и Роман Котевич, който пристига в България веднага след промените и с голяма жертвоготовност подновява делото на отците Възкресенци. По негово време е изработен иконостасът, изрисувани са икони и витражи.
Провинцията в Краков и Генералното управление в Рим също имат присърце Първата мисия след основаването на Обществото и изпращат свои монаси: о. Мариан, о. Луциан, о. Яцек, о. Михал Шляхцак, днешният енорийски свещеник. Всички те, както своите събратя предшественици, отдават щедро силите си, за да продължи делото им в Софийската Епархия. Една от най-ценните икони в Католическата църква е чудотворната икона на Богородица, наричана там „Покровителка на единството между християните“. На 25 май 2002 г., при визитата си в България, папа Йоан Павел II я коронясва. В църквата е изграден параклис, където е изложена тази икона и храма „Света Троица” е обявен за светилище на Епархия „Св. Йоан XXIII”. Стотици поклонници от България и чужбина идват тук, да се помолят в храма. По време на празничното освещаване на Католическата църква, в олтара бяха поставени и мощите на блажения Йежи Попиелушко, мъченик за вярата , жестоко убит по време на комунистическия режим.
„И ето ни днес, в този вече великолепен храм, нас следовници на толкова богати на вяра хора и наши предшественици, постигнали с огромни усилия и превъзмогнали не малки трудности, близо 100 години по-късно, да имаме честта да осветим тяхното дело. Но, за да достигнем този ден, също трябваше да се измине не лек и дълъг път.“ – припомни в своята проповед Н.ВПр. епископ Христо Пройков. Той завърши с благодарност към всички, направили възможна реконструкцията и ремонта на храма, с подкрепата на съфинансиране по Европейската програма за развитие на селските райони, фондация Комунитас, католическата организация Реновабис, финасови дарения и доброволен труд на много хора.
„На края не можем и ние, след близо сто години да не повторим думите на нашите предшественици с благодарност, удовлетворение и много радост: „Не нам Господи, не нам, а имени Твоему!“.
Така завърши празничният ден, припомняйки миналото на католиците в Малко Търново, които не изоставиха църквата, преминавайки през най-големите изпитания. Едно свято дело, в името на Бога, което отците Възкресенци продължават и днес, изпълнени с вяра и упование.
Ето какво споделиха някои от гостите на тържеството:
За Радио Ватикана Гергана Дойчинова
