Монсеньор Гинтарас Грушас е новия председател на СЕЕК

Бенедета Капели – Светла Чалъкова - Ватикана

Съветът на епископските конференции на Европа има нов председател, който бе избран по време на Пленарната асамблея в Рим, свикана за 50-годишнина от създаването на епископския орган. Това е монсеньор Гинтарас Линас Грушас, архиепископ на Вилнюс, който навърши 60 години на 23 септември. Син на литовски емигранти, той е роден във Вашингтон, САЩ. След това се премества в Калифорния. Преди да влезе в семинарията и Францисканския университет в Щубенвил, монсеньор Гинтарас Линас Грушас завършва математика и информационни науки в UCLA, Лос Анджелис, а след това работи като технически консултант в IBM.

Дълго служение на Църквата

Архиепископ Грушас продължава обучението си в Италия в папския университет „Анджеликум“ в Рим. През 1994 г. е ръкоположен за свещеник и през същата година е избран за генерален секретар на Литовската епископска конференция, длъжност, която заема до 1997 г., докато от 2001 до 2003 г. е ректор на семинарията във Вилнюс. През 2010 г. е назначен за военен ординарий на Литва, а през 2013 г. наследява кардинал Аудрис Юозас Бачкис като архиепископ на Вилнюс. През 2016 г. се присъединява към Ведомството за комуникация. От 28 октомври 2014 г. е председател на Литовската епископска конференция.

По време на новата си длъжност той ще бъде подпомогнат от заместник-председателите, кардинал Жан-Клод Холерих, архиепископ на Люксембург и председател на Комисията на епископските конференции от Европейския съюз; от епископ Ласло Немет, председател на Епископската конференция на светиите Кирил и Методий, която събира епископите на Сърбия, Черна гора, Косово и Северна Македония. Монсиньор Гинтарас Линас Грушас наследява кардинал Анджело Баняско, който е на този пост от 8 октомври 2016.

Исус, истинска надежда на Европа

Във финалното послание на Съвета на епископските конференции на Европа се припомня, че „нашата мисия ни призовава да вървим заедно към бъдещето на един континент, който е роден от съдбата на красотата и цивилизацията, на добротата, която е широко разпространена и консолидирана в сърцата, в традициите, в езиците: по същество, в едно общо чувство, в една душа“.

„Предизвикателствата на времето, като трудността да се диалогира, недоверието в срещата с другия, доминиращата материалистична култура, подлагат на натиск - пишат епископите - както християнската вяра и религията, така и човешката цивилизация като цяло. Не трябва да се страхуваме а да бъдем единни и ние - като пастири и граждани - вървим с вас, индивиди, семейства, народи, нации, за да бъдем слуги на вашата радост“. „Исус е истинската надежда на Европа, защото той е истината и само истината ни прави свободни“.

Като припомнят поканата на папата да се предприеме синодалният път, епископите уверяват, че искат да изслушат народите на Европа. „Нека никой не се страхува от Евангелието на Исус: то ни говори за човека и Бог, гарантът за човешкото достойнство, напомня ни, че никой не е сам и не трябва да бъде сам, че най-слабите трябва да бъдат гледани с преференциален поглед. Напомня, че не съществува свобода без другия, нито напредък, тъй като всеки един е добро за всички: хора, семейства и държави. Заедно – заключват епископите – се вижда по-добре и вървим смирено към хоризонти на светлина и мир“.