Италианските епископи: към Рождеството с влъхвите

Националната литургична служба на Конференцията на италианските епископи публикува наръчника "Къде е роденият?" с който предлага на вярващите да извървят пътя до Рождество Христово заедно с влъхвите и като тях да бъдат „водени от звездата към Христос, светлината на света”. Размишленията и молитвите на книжката помагат да се разпознае в поклонниците, „дошли от Изток в Йерусалим“, всички ония, които „от всяка точка на земята търсят Този, който идва, за да осмисли живота и историята“. „По пътя, влъхвите тълкуваха знаците и разпитваха хората, които срещнаха, сами нямаше да успеят – обяснява наръчника. И този въпрос „Къде е роденият?“, им помогна и събуди хората на Йерусалим от вцепенение и безразличие. Звездата не само им показва пътя – се чете в предговора на Молитвената деветница -, но със своето оттегляне и повторно появяване тя иска да посочи в лицата и сърцата на  мнозина и в конкретните истории на всеки, следите от присъствието на Очаквания“.

С Рождественската деветница, Литургичната служба на италианските епископи иска да предложи примера на влъхвите, за да подтикне всички да живеят "живот като синод, да вървят заедно отвъд нашите слепи убеждения, към истинската светлина, която“ показва различна гледна точка с които да поставят под въпрос съществуванието и да обитават историята. В хармония с началото на Синодалния път на Църквите и с подготовката за Всеобщия епископски синод, ние искаме да предложим „молитвена деветница не само като благочестиво упражнение на преданост и традиция, но като благоприятен повод за катехизация и формиране".

Наръчникът представя дните на Рождественската деветница като молитвени срещи, различни от евхаристичната служба и структурирани в два момента: „звездата като водач, който в светлината на Словото ни приканва да слушаме и четем историята“, и вторият „даровете, предлагани от влъхвите“. Всеки дар има свое собствено значение, което трябва да бъде препрочетено днес: „смирната, като знак за човечеството на Исус, пророчество за неговата смърт и погребение, но също и за страданията, изпитанията и тревогите, които все още връхлитат света; златото, знак за Христовото царство, но също и за отговорността и ангажираността към която е призован човекът в грижата за Творението и в управлението на нещата от този свят; тамяна, символ на божествеността на Божия Син и в същото време знак на аромата, който трябва да се разпространява с живота на кръстения в ежедневното му служение към човешката общност”.

(dg/vatn)