Символите на Адвента: трета седмица
Мария Милвия Морчиано – Светла Чалъкова -Ватикана
В тази трета седмица на Адвента сме на половината път до Рождество Христово. Входният антифон по време на неделната литургия гласеше:
„Радвайте се винаги в Господа, повтарям ви:
Радвайте се. Господ е близо! (Фил 4,4-5)
Розовата свещ
В този период очакването се характеризира с нарастването на доверието и надеждата и позовавайки се на формата на някои типични адвентни календари, то е като стълбище, което ни приближава все по-близо до небето. Третата свещ, която запалихме миналата неделя е наречена „радост“. Тази седмица розовото е цветът както на богослужебните одежди, така и на третата от четирите адвентни свещи, които постепенно запалваме и си проправяме път с тяхната светлина в тъмнината на зимата: те блестят на олтарите на църквите, в общностите или в нашите домове.
Значението на розовия цвят
Розовото е факултативен литургичен цвят от римския обред през четвъртата седмица на Великия пост (неделя laetare) и третата седмица на Адвента (радостна неделя), което показва, че периодът на покаяние и пост е на път да приключи и следователно има причина за възторг. Розовото е мек цвят, който идва от смесването на бяло с нотка на лилаво. Той събира в себе си цвета на покаянието и този на празника. Първоначално Адвентът е продължавал четиридесет дни, докато през IX век е съкратен до сегашните четири седмици и следователно е много подобен на периода преди Възкресение, когато по същия начин ние се подготвяме, чрез покаянието и поста. Различните литургични цветове, които отбелязват всеки период, във формата, възприета в наше време, датират от 1962 г. с Втория Ватикански събор и с папа Йоан XXIII. Розовото, въведено като нов цвят на мястото на лилавото, което от своя страна заменя черното, датира от Литургийника на Пий V от 1570 г.
Пастирите
Третата свещ е наречена още „свещта на пастирите“. Всеки етап от Адвентния път очертава ключов елемент от раждането на Исус. След пророците, които предсказват неговото идване и идентифицирането на Витлеем, сега се говори за първите свидетели. Всъщност те получават Благата вест от ангела:
Сънят на пастирчето Бенино
Неаполитанската рождественска ясла се характеризира с много герои, които се тълпят в пространството, пресъздавайки алеите и площадите на Неапол, веселото роене на ежедневието. Те не са случайни герои: съществува традиция, която приписва на всяка фигура много специфична роля и символ, дори в някои случаи знаем имената им. Такъв е случаят с пастирчето Бенино, който е поставен на най-отдалеченото място от яслата, на усамотено място, но който, гледайки го, се появява пръв, сякаш е в началото на пътя към яслата. Всичко това сякаш за да създаде пространствено-времево разстояние с Раждеството. Малкото пастирче бива събудено внезапно от баща си, прекъсвайки прекрасния му сън, който иска да продължи и още не знае, че този сън е реалност и е точно там, недалеч, в същото креватче. В песента на пастирите (1698) на Андреа Перучи, Бенино разказва:
