Символите на Адвента: втора седмица

Мария Милвия Морчиано – Светла Чалъкова - Ватикана

Днес, в началото на втората седмица на Адвент, запалваме и втората свещ от Адвентния венец. Все още лилава на цвят, според литургията за това специално време, която бива наречена „Витлеем“, мястото на Христовото рождение.

Витлеемската свещ

Витлеем е разположен на два хълма и се намира на 8 километра южно от Йерусалим. Дори в древни времена – и особено по време на Римската империя – това малко градче не е било от голямо значение, въпреки че е споменато няколко пъти в Стария Завет, защото Давид и неговото потомство са родени там. Нищо не е случайно. Господ избира перифериите на света, за да се роди сред най-скромните и най-бедните. Дори произходът на името не е случаен: топонимът Витлеем на иврит означава къща на хляба, докато на арабски съответства на дом на месото (плътта). Различни значения, които се сближават в един и същ смисъл: евхаристийният хляб с транссубстанцията става плътта на Христос.

Следвайки звездата

Една голяма звезда изгрява на хоризонта и се откроява ярко в небето, маркирайки пътя към Витлеем, място, което ни привлича към себе си като магнит на любовта. Всичко наоколо изглежда е затаило дъх и говори за мир. Докато литургията от миналата седмица започна с призива „Дойди, Господи“, което намеква за надеждата в предсказаното от пророците, през тази втора неделя тя започва с думите: „Ти си близо, Господи“.

Втората свещ на Адвентния венец се нарича още „вселенски призив за спасение“. През тази седмица надеждата се реализира и се превръща в обещание.

Пречистване: ключова дума за Адвента

Както каза папа Франциск, Адвентът е време на минало, настояще и бъдеще. Единството на едно триизмерно време, където споменът за идването на Христос е възможност за обновяването на вярата. Става въпрос за „пречистване на спомена за миналото, спомена за случилото се през онзи Рождественски ден“, каза Франциск, говорейки за първото измерение, но също и за пречистване на очакването и надеждата. Второто измерение се отнася до бъдещото време, то служи да ни подготви за окончателния момент с Господ, когато ще се окажем лице в лице с Него. И отново папата ни говори за трето измерение, това, което се отася за настоящето, за пречистваща бдителност, знаейки какво се случва в сърцето, когато Господ дойде и похлопа на вратата.

„Бдителност и молитва са две думи за Адвента, защото Господ дойде в историята във Витлеем и ще дойде, в края на света, а също и в края на живота на всеки един“ (Сутрешно размишление в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ , 3 декември 2018 г.).

Адвентният календар

Както разказахме миналата седмица за произхода на адвентния венец, адвентният календар също е съвременна традиция, дори много повече. Също с немски и протестантски произход, това е изобретение, датиращо от 1908 г. на издателя Герхард Ланг. Отначало това е табела с прозорчета за отбелязване на дните, които можеха да се отварят, разкривайки рождественски рисунки. Но един вид рудиментарен календар вече е съществувал от поне петдесет години и се е наричал „коледния часовник“. Календарът разкрива семейния и интимен характер на Рождество Христово, нетърпението на по-малките деца, които не разбират понятието за времето и точно както за Адвентния венец са питали пастор Йохан Вихерн „колко остава до Рождество Христово?“, така  са правили и в семейството. Отначало е ставало въпрос за знаци направени с цветен тебешир, след това малки дръвчета, на които са били окачвани панделки, знамена и звезди с изписани стихове от Библията. С течение на времето календарите стават все по-изискани и цветни, а в прозорчетата им има сладкиши – особено шоколади – дори и по-ценни изненади.

Така календарът пожънва толкова огромен успех, че бива отпечатан дори на езика на Брайл. Още по-рано е споменат от писателя Томас Ман в романа му The Buddenbrooks, публикуван през 1901 г., следователно преди печатната версия на Ланг. Става въпрос за домашно приготвен календар с листчета за откъсване, който младият Йохан Хано прелиства всяка сутрин с туптящо сърце „следейки наближаването на онова несравнимо време".