Сирия се нуждае от помощ за възстановяване на християнската общност
Vatican News
„Помощ за църквата в нужда“ (папската фондация със седалище в Германия, но присъстваща в двадесет и три страни по света), наскоро отпусна пет милиона евро за финансиране на проекти в Ливан и Сирия. Без тази подкрепа, християнските общности в Сирия, страната, измъчвана от повече от десет години война, не биха могли да се завърнат, за да се молят в своите църкви, разрушени, ограбени или бомбардирани.
Разрушени градове
В Хомс, през последните години, фондовете на „Помощ за църквата в нужда“, бяха използвани за реконструкцията на Гръко-католическата архиепархия и на катедралата, разположени в центъра на третия по население град в страната. „Когато се завърнах в Хомс, не можах да вляза в седалището на епископството, защото все още беше обсадено от въоръжени хора. За първи път успях да направя това на 9 май 2014 г. и град Хомс беше напълно разрушен, всички къщи бяха съборени и в града имаше само 20 християни”, разказва монс. Жан Абдо Арбах, гръко-католически епископ.
Монс. Арбах взе активно участие в реконструкцията най-напред на някои къщи, на епископската резиденция, а след това и на катедралата. По този начин някои християнски семейства от различни вероизповедания се завърнаха в града. Те все още са малко, но това вече е малък знак. Гръцката православна църква също бе възстановена, благодарение на 140 семейства. Преди войната това беше най-голямата общност. При реконструкцията на храма бе открита и древна църква под земята, датираща от епохата на първите християни в региона, които са се укривали там, за да се молят в помещения, изкопани под земята.
Не само войната, но и икономическата криза, пандемията и санкциите
Архиепископ Арбах обяснява, че днешната ситуация е дори по-трудна от периода на войната, който приключи в Хомс през 2014 г., след споразумение с „терористите“ и правителствените сили. „По време на конфликта“, обяснява прелатът, „ние по някакъв начин благодаряхме на Бог, че не ни липсва за нищо: границите с Ливан и Йордания всъщност бяха отворени и можехме и да се движим”. Изглежда парадоксално, но всъщност ударът дойде след войната, с икономическата криза и пандемията, които доведоха до затваряне на границата със съседната Земя на кедрите. Към това се добавят и санкциите, наложени на Сирия съгласно така наречения закон „Цезар“, подписан от президента на САЩ Доналд Тръмп през 2019 г. и влязъл в сила през юни 2020 г. Оттогава всички чуждестранни компании се оттеглиха от територията, оставяйки сирийците на произвола на съдбата. „Озовахме се като обсадени, не можехме да се движим, вече нямахме пари в ръце, нямаше повече нито внос, нито износ и цените скочиха до небесата. Хората стигнаха дъното.”
Има електричество само 2 часа на ден
Докато монс. Арбах обяснява ситуацията, електричеството изгасва и незабавно се включва генератор. „В Хомс имаме само 2 часа електричество на денонощие“, обяснява прелатът. В домовете на по-голямата част от семействата, които не могат да си позволят да ползват личен или общ генератор, за който трябва да плащат бензина, всичко е изключено. Хладилник, пералня, телевизор. С наближаването на зимата и на студеното време, отоплението е недостижим лукс, поради цената на горивото мазут.
Всичко това не помага за завръщането на християните. Дори по-лошо: в крайна сметка кара да бягат и онези, които досега са устоявали. Младите хора не виждат бъдеще в своята страна и са засегнати от форми на тъга и депресия. „Наскоро десет семейства продадоха всичко, за да заминат за Беларус“, обяснява архиепископ Арбаш. „Сега те са блокирани на границата с Полша и никъде не могат да отидат. Но ако загубят всичко, какво ще стане с тях?“, се пита Арбаш.
Младите хора вече нямат достъп до образование
И накрая, остава нерешен въпросът с образованието: има много момчета и момичета, които вече не ходят на училище, защото са принудени да вършат някаква работа, за да помагат на семейните доходи, за да се сложи нещо на масата. Освен тази основна необходимост, трябва да се каже, че повечето от училищата бяха разрушени и малко от тях са възстановени.
„Следователно, трябва да мислим и да молим Бог да събуди съвестта на управляващите, така че санкциите, наложени на Сирия, да бъдат премахнати и страната да се отвори отново към света“. Надеждата е с реконструкцията да може да се осигури работа на мнозина; прилична заплата, достойнство и мир. Краят на санкциите ще улесни и завръщането на християните. Присъствие, което архиепископ Арбаш смята за много важно, не само за самата Сирия, но и за страните от Близкия изток. „Като епископи и служители на Бога, ние трябва да работим с благотворителни институции като „Помощ за църквата в нужда“, асоциацията „Oeuvre d'Orient“ и всички други организации, за да укрепим и вкореним нашето присъствие, нашето право, нашето достойнство като граждани на нашата страна и на нашата земя“.
