В Киев, всички братя се молят за мир

Андреа де Анджелис - Светла Чалъкова - Ватикана

„Нова мечта за братство и социално приятелство, която не се ограничава само до думите“, бе написал папа Франциск в туит, при връчването на енцикликата Fratelli tutti на света. Това приятелство, това братство, което днес е мечта за Украйна и Русия, повече от три месеца във война след инвазията на Украйна от страна на Русия. Мирът, жадуван и съществен, бе обект на молитвите на онези, които в Киев се обединиха в един глас, отвъд собствената си религия. Тази седмица в украинската столица се събра в молитва делегация от високопоставени религиозни лидери, за да помогне за прекратяване на агресията срещу Украйна, бомбардировките на градове и да се молят за справедлив мир. Лидерите пристигнаха в Киев в понеделник вечерта, 23 май, след 14-часово пътуване с автобус от Варшава, и се върнаха отново Полша на 26 май.

Поканата на кмета

Още през март кметът на Киев Виталий Кличко призова религиозните водачи да дойдат в града му. „Призовавам духовните лидери на света да заемат позиция и да поемат моралната функция, която е тяхна, и с гордост да поемат отговорността за мир на своите религии. Елате в Киев, за да покажете тяхната солидарност с украинския народ. За да покажете - каза още той - тяхното състрадание и да се обединият в дух на хармония, от която се нуждаят моята страна и целият свят. Нека направим Киев столица на човечеството, духовността и мира". Тази седмица религиозни лидери от цял ​​свят откликнаха на призива на Кличко и седемнадесет отидоха в украинската столица, събраха се в молитва, участваха в душепастирското придружаване и разпределяне на хуманитарна помощ, както и в ключови срещи с миротворци и различни религиозни и политически лидери.

Моментите на молитвата

Сутринта на 24 май, вторник, религиозната делегация се помоли в Бабин Яр с музиката на цигулката на Павло Кауров от НПУ Драгоманов. Архиепископ Висвалдас Кулбокас, апостолически нунций в Украйна, се срещна с религиозната делегация и се помоли на украински език. Последва пресконференция, на която религиозната делегация обясни причините за това пътуване: да бъде в Киев, представяйки различните религии и нации, за да се молият за мира и за прекратяването на бомбардировките. Религиозните лидери подчертаха, че Бог изисква градовете да не бъдат бомбардирани, като потвърдиха колко е важно пшеницата да бъде отново изнасяна, за да се избегне международна продоволствена криза. Оттук и искането за спомагането на хуманитарната помощ за населението, изтощено от почти сто дни конфликт. След това делегацията участва във важен публичен момент на молитва на открито на площада пред катедралата „Света София“ в Киев в късната сутрин на сряда, 25 май. Партньор-домакин на посещението на делегацията в Киев е Мемориалният център на Холокоста Бабин Яр, неправителствена организация, създала първия модерен музей на Холокоста в Източна Европа.

Свидетелството

Сред членовете на международната делегация, присъстваща в Киев бе и Алберто Капанини, член на общността на „Папа Йоан XXIII% и с дългогодишен опит в зоните на конфликт:

„Духът, който се диша тук, е именно този на Fratelli tutti“, подчерта той. „Войната – добави – изважда най-лошото и най-доброто от човека, а най-доброто се състои именно в това да се видят представители на различни религии обединени, в дух на сътрудничество, искащи мир, в отговор на призива на кмета на Киев“. Капанини отбеляза, че киевският мюфтия е участвал на церемонията по подписването на Декларацията от Абу Даби, подчертавайки необходимостта и волята за сближаване на общите ценности. Представителят на Общността „Папа Йоан XXIII“ е в Украйна почти от началото на конфликта „За разлика от последните няколко седмици, има по-малко хора, които бягат от страната, конфликтът става дълъг и това е следствие“, обясни той. „Наблюдава се също влошаване на житейските условия, когато думата се дава на оръжия, на насилие, това означава отнемане на гласа на всяка друга форма на диалог и конфронтация, различна от физическата“.

Какво остава от това преживяване? За Капанини е било много хубаво „да се отбележи че, бидейки тук заедно, по принцип се признава, че човек не знае как да управлява войната. Той знае как да я започне, но със сигурност не знае как да я прекрати и това важи и за други войни, като тази Сирия или Йемен, където се започва нещо, мислейки, че се притежава също решението, но накрая се озоваваме в неуправляема ситуация. Войната не решава проблемите". И накрая една история за споделяне: „В сърцето си – каза той – нося лицето на една жена, на една майка. Душата ѝ е разделена наполовина. Майка на пет деца, тя ми разказа за сина си, който е отишъл да се сражава, определяйки това като чест. В същия момент тя започна да плаче силно. Майката, която от една страна смята, че е редно да се защитава родината, да се отговори на атаката, но от друга осъзнава, че животът на сина ѝ не струва толкова малко, неговата стойност е огромна. Това е остана в мен“.