Синод 2023, Литва: общение и общност в центъра на живота на Църквата

Това са два пасажа от първите параграфи на приноса, подговтен от  Литовската епископска конференция, обобщавайки наблюденията, направени по време на нейното синодално пътуване.

Документът е плод от „много срещи в енорийските зали, но също и в по-неутрални пространства, т.е. в домове на културата, в училища, в центрове за отдих ...“, се чете в текста с покани, отправени и към „представители на професионални групи като лекари, журналисти, художници, полицаи, богослови…“.

Синтезът започва от „призива на Бог да влезем във връзка“, бидейки Бог Този, който „създава общността на верните и дава възможност и прави плодотворно всяко синодално пътуване“. Втората глава говори за „Църквата като общност“, засягайки между другото темата за свещеничеството, за миряните в Църквата и за енорията. Третата глава разглежда темата за „мисията на Църквата“, като се фокусира върху „провъзгласяването на Словото Божие и литургията“, евангелизацията и комуникацията, икуменизма. Последната глава говори за „препятствия и очаквания“ и изброява необходимостта от обръщане, от млади хора в Църквата, от ефективна пастирска грижа, откритост и прозрачност, авторитет в Църквата, прием. В заключението се отбелязва: „Синодалното пътуване не е експеримент, необходимо е да се научи методът на колективното наблюдение и да се приложи в живота и дейностите на енориите, организациите, епархийските институции. Трябва да се подкрепят, създават условия и помагат общностите, за да продължат с тези срещи”.

За католиците от Литва, които взеха участие в синодалното пътуване, в разглеждането на Църквата и нейната пастирска работа, „фундаменталният въпрос“ е: „Как можем да помогнем за установяването на лична връзка с Христос?“. Първото голямо ограничение, което се появява, е „липса на общение в Църквата“, „върви се повече индивидуално, отколкото като общност“ по пътя на вярата, а общностите са „подкопани от широко разпространения егоизъм“. Вместо това „Църквата, която желаем – казват литовските вярващи - е тази с по-малко формалности, жива, отворена за всички, където всеки човек е важен без предразсъдъци, без статус; това е общност, която се моли и подкрепя своите членове”. За да процъфтяват енорийските общности, самият свещеник трябва да бъде „първият, който върви по пътя на обновлението и обръщането“. Свещениците трябва да бъдат обучени в „способността да работят в екип както с миряните, така и със свещениците“, но също и да се разреши „проблемът със самотата на свещениците, който засяга цялата общност“. На други места се критикува „монополът на свещеника“ и се призовава за формиране на миряните. Енориите трябва да бъдат общности и да имат „адекватни структури (отопляеми през зимата), които могат да се използват от всички групи, работещи в енорията“. И се отправя призив: „Синодалността трябва да продължи!“. Що се отнася до темата за мисията, сред големите опасности са посочени „удобството, застоят, затварянето в себе си и неспособността да се доловят знаците на времето“. Първото място на мисията е прогласяването на Словото. Що се отнася до проповедите, се посочва: „Духовенството не трябва да говори с вярващите като с по-нисък интелект, да морализира или да разчиства сметки, защото след заплахите по време на литургията на Словото, за вярващите е трудно да отслужват литургията с радост. Дългите проповеди и сухите речи също са пречка”. Нужна е литургична катехизация; има желание „духовенството да обсъди с вярващите начините за включване на миряните в отслужването на литургията“: да четат, да служат, да пеят...

Що се отнася до икуменизма, се казва, че войната в Украйна е показала, че „политическите антагонизми лесно замъгляват християнското общение“ и че темата за единството трябва да се разглежда „чрез молитва и искрен анализ на исторически и политически събития“. Сред проблемните въпроси специално място в документа е отделено на темата за младите хора и децата; друга спомената тема е тази за сексуалния морал и Църквата, която „продължава да говори с клишета“, докато „трябва да се включва все повече в диалога за намиране на решения“. Говори се също за прозрачност („при използването на приноси и доклади“) и за авторитета на Църквата, „накърнен от лицемерния и неморален живот на някои свещеници, от неспазването на безбрачието и от тайния растеж на извънбрачни деца“. В документа е поместен и списък с неща, които трябва да се направят: „Да се разбере, че Църквата не е сграда и не е само духовенството, а пътуващият Божи народ, общността“; да се развие чувството за обща отговорност в общностите; да се изгради доверие чрез увеличаване на прозрачността; да се привличат нови членове и да полагат грижи за съществуващите активни членове; да не се отхвърлят хората, а „да установяват връзка с тези, които се чувстват наранени или отхвърлени от Църквата и да се приемат тези хора с любов и истина“.

svt/ sir