Коментар на Евангелието за 16 октомври от отец Йоан Хаджиев

Та Бог няма ли да защити избраниците Си, които викат към Него, Лук. 18,1.8

Скъпи братя и сестри,

Днешният текст ни говори за нуждата от постоянна молитва. Срещаме се с несправедливия съдия, който не защитавал тези, които имат нужда от него. Дори от Бога не се страхувал, а осъждал не според истината, а според личните си изгоди. Старият завет специално споменава вдовиците, заедно със сираците и чужденците, като тези, които са слаби и имат нужда от закрила. Но това не е било достатъчно на съдията, за да отсъди правилно и за да възтържествува справедливостта.

Вдовицата не губи вяра и постоянства в своите молби към съдията. Тя много добре е знаела, че няма да стане нищо, понеже техният съдия "ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше". Но тя продължава да настоява! И съдията най-накрая отсъжда в нейна полза, заради нейната настоятелност и постоянство.

И Бог слуша нашите молитви и ще ги изпълни, ако са съгласни с неговата воля и следователно са наистина в наша полза. Може и да се забави, но Божията воля рано или късно ще се осъществи. Но затова трябва да имаме вяра, истинска вяра. Може би точно това липсва и на нас? И неслучайно Исус завършва с един многозначителен въпрос: "Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?", което ни подтиква към дълбок изпит на съвестта ни.

Амин