Европейска синодална асамблея: път, който продължава

“Вземане на конкретни и смели решения относно ролята на жените в Църквата и тяхното по-голямо участие на всички нива, включително при вземането на решения; Проучване на формите за синодално упражняване на власт; Преодоляване на разрива между вярата и културата, за да върнем Евангелието до съзнанието на хората, намирайки език, способен да формулира традицията и да я актуализира; Вслушване във вика на бедните и на земята в нашата Европа, и по-специално в отчаяния вик на жертвите на войната, които молят за справедлив мир“. Това са някои от „заключителните препоръки“, подчертани в заключителното комюнике, публикувано в Прага в края на първата част на Европейската синодална асамблея. От 10 февруари до 12 февруари само председателите на Епископските конференции ще се срещнат, за да „препрочетат заедно колегиално изживеният синодален опит“.

Дните в Прага бяха четири интензивни дни на изслушване и диалог, в които 200-те делегати на 39-те европейски епископски конференции обсъждаха откритите предизвикателства пред Църквата в Европа. Те също така споделиха „болката от раните, които бележат нашата нова история“, като се започне от тези, които „Църквата е нанесла чрез злоупотребите, извършени от някои хора при изпълнение на тяхното служение или църковна служба, завършвайки с тези, причинени от чудовищно насилие на агресивната война, която окървави Украйна и на земетресението, което опустоши Турция и Сирия”.

Работните сесии вървяха по строг график, по време на които бяха представени 39 национални доклада по въпросите на документа за континенталния етап. Всеки имаше възможност да се изкаже не само пленарно, но работата по групи. В края на дискусията Редакционният комитет представи на Асамблеята проект на окончателния документ. Става въпрос – обясняват от Съвета на Европейските епископски конференции –  за текст, който все още подлежи на „изменения“ и на някои редакционни корекции, които ще бъдат върнати на всички участници, след исканите промени, за евентуална допълнителна редакция, преди да бъдат предадени на Генералния секретариат на Синода.

„Това беше – пишат делегатите – духовен опит, който ни накара да изпитаме за първи път, че е възможно да се срещнем, да се изслушаме и да водим диалог, започвайки от нашите различия и отвъд многото препятствия, стени и бариери, които нашата история ни поставя на пътя”. По тази причина желанието да се продължи да се върви в синодален стил беше изразено почти единодушно: „повече от методология, ние го считаме за начин на живот на нашата Църква“.

В документа се изброяват и някои приоритети: задълбочаване на богословската и херменевтична практика на синодалността. „Трябва да преоткрием нещо, което е древно и принадлежи на естеството на Църквата, и е винаги ново“ и сме само в само първите стъпки. След това да се задълбочи значението на харизмите и служенията (ръкоположени и неръкоположени) и върху взаимоотношенията между тях. Освен това трябва да се проучат формите за синодално упражняване на властта, т.е. служението за придружаване на общността и опазванет на единството, но критериите за разпознаване на синодалния процес също трябва да бъдат изяснени и на какво ниво, от местното до универсално, трябва да бъдат взети решенията.

„Наистина много съм щастлив“. Не крие голямото си задоволство от работата кардина Жан-Клод Холерих, архиепископ на Люксембург и генерален докладчик на XVI Редовна обща асамблея на Синода на епископите. „Всички знаем – обяснява той – че Европа има две различни религиозни култури, Източна Европа и Западна Европа. Следователно можеше да има много ожесточено напрежение, но това не се случи. Останахме си братя и сестри. Искаме да вървим заедно. Има различни мнения, но това многообразие не нарушава дълбоката принадлежност на всеки към Христос”. По отношение на основните въпроси, повдигнати по време на асамблеята, кардиналът коментира: „Църквата е готова да размишлява и да се моли за тези искания. Приобщаването обаче е друго нещо, защото папата каза: всички. Това е ясно поне за мен. Няма дискусия. Но за свещеничеството на жените, за женените свещеници трябва да се молим, да размишляваме заедно, да преценим”. „Необходимо е – добавя той – „да оставим Светия Дух да действа, за да можем да вземем подобни решения. Решение, взето под натиск, винаги ще бъде лошо решение."

От своя страна монсеньор Гинтарас Грушас, архиепископ на Вилнюс и председател на Съвета на Европейските епископски конференции, в обобщение на първия етап от Синодалното събрание, изрази своята благодарност. „Изпитахме какво означава да си семейство, миряни и богопосветени, мъже и жени, свещеници и епископи. И успяхме да изпитаме какво означава да си на европейско ниво. И както във всяко семейство, може да има различия. Всички сме различни. Но ние успяхме за задържим климата на уважение към достойнството на всеки човек, дори и при многообразието на мнения. Благодарим на Бог за това. Благодарим на Светия Дух“.

В Асамблеята бе изслушан и изстрадалият глас на украинския народ. „Ние страдаме от жестокостите на войната. Това е ужасно нашествие, истински геноцид”, каза помощният гръко-католически епископ на Тернопол-Зборов, монс. Теодор Мартинюк, който също съобщи цифрите на това мъченичество, което все още се извършва. „Стотици хиляди убити, включително 460 деца. Около 12 милиона бежанци, както вътрешни, така и тези заминали в чужбина и които приехте щедро. Непоносима трагедия в центъра на европейския континент. 1100 болници са разрушени от руснаците. Нашите енории са окупирани, двама свещеници са арестувани, някои свещеници са държани във филтрационни лагери в Русия, други свещеници, мъже и жени, са ранени. Още в началото на Асамблеята се съгласихме, че истината и искреността са в центъра на нашите размишления. Затова молим да се използват ясни изявления в окончателния документ относно руското нахлуване в Украйна. Ние искрено молим необходимостта от справедлив мир в Европа да бъде включена в Заключителния документ. Молим благодарността на украинския народ към всички народи на Европа, които са солидарни с Украйна в нейните страдания, да бъде спомената в документа“.

svt/ sir