Коментар на Евангелието за 19 март 2023 от отец Йоан Хаджиев

Отиде, и се уми, и дойде прогледнал (Йоан 9, 1-41)

Скъпи братя и сестри,

Днес в IV Неделя от Великия пост, т.нар. неделя Lаеtare, която бележи средата на времето от Пепеляна сряда до Възкресение. Това е време за размисъл как сме преживяли досега поста и дали наистина сме се опитали да се обърнем. Днес Св. Йоан говори за светлината. Нито хората, нито повечето животни и растения могат да живеят в мрак. Светлината е извор на живота, но и на радост. Едва ли има нещо по-хубаво в природата от един слънчев ден, от един залез или изгрев.

Днешното Евангелие ни среща със слепеца, който никога досега не е виждал светлината и живее от своето рождение в пълен мрак. Евреите не са могли да си обяснят как така някои се раждат с всичките дарове, присъщи на човешката природа, а други са така жестоко ощетени. Обяснявали са си го с присъствието на някой грях, или на самия човек, или на родителите. Исус отрича тази теория. След изгонването на хората от Рая болестите са част от живота ни, но не са желани от Бог. Те само са позволени от Него, за да може Той да бъде прославен дори и в нашите страдания. Да не забравяме, че помазването на болните е едно от 7-те Св. Тайнства.

Било е вероятно съвпадение, че Исус среща слепеца в събота и го излекува. Христос се разчувства, когато вижда голямото страдание на слепеца и веднага го освобождава от него. Човешкият живот сам по себе си е тежък и затова, нека да не го утежняваме за себе си и за другите. Нека бъдем по-добри и по-сърдечни. Бих искал да завърша с думите на папа Франциск: „Радостта на Евангелието изпълва сърцето и целия живот на тези, които срещат Исус. Тези, които се оставят да бъдат спасени от Него са освободени от греха, от тъгата, от вътрешната празнота, от изолацията”. („Evangelii Gaudium”, 1)

Амин