Мианмар: пътуващи мисионери на милосърдието сред насилието

Те са петима свещеници, които още по време на Юбилея на милосърдието през 2015 г. са получили от папата мандата да раздават Божията прошка в тайнството Изповед. Днес екипът от петима „мисионери на милосърдието“ пътуват из енориите на архиепископията на Янгон, като възвестяват радостта от прошката и посреща стотици верни всеки ден в изповедални или на открито. Дълги опашки от хора, които възнамеряват да се приближат до Тайнството на помирението, могат да се видят във всяка църква, където отиват свещениците, продължавайки специалната „мисия на милосърдието“ през Страстната седмица.

„В такъв труден период, на огромно страдание, нашият народ има голяма нужда от утехата и милосърдието на Отца. В тези дни, които се подготвят за Пасхата, вярващите знаят, че в други райони на страната продължават насилието и страданията", казва отец  Аницето Дерех, генерален викарий на Пекхон. По-специално през последните дни епархията на Пекхон, в източната част на Мианмар, беше засегната от сблъсъци и насилие. Заедно с епархиите на Лойкав, Хаха, Калай и Мандалай, диацезът на Пекхон е сред териториите, които са най-сериозно засегнати от продължаващия граждански конфликт. На Цветница, 2 април, селището Шимлоу , в района на Пекхон, населено предимно с католици, бе засегнато от военен обстрел. Няколко къщи бяха повредени и ракета падна близо до католическата църква Младенеца Исус, убивайки двама души“.

„В града ситуацията е спокойна, но в околностите се водят битки, има сблъсъци между военните, народните отбранителни сили и етническите милиции – казва отец Аницето Дерех. Готвим се да преживеем Възкресение Христово сред насилие и единствената надежда за нас е да се доверим на Бог. Хората се страхуват, склонни са да се крият, имаме по-малко верни в църквите, отколкото в миналото. Нашите празници на Пасхалната тридница ще се проведат, но със сигурност ще бъдат по-кратки, поради ситуацията, в която се намираме. Ще се молим интензивно за мир. Живеем в разселване и сред несигурност и всеки ден се питаме като апостолите в Евангелието: Господи, при кого да отидем? Само Той е нашето убежище, нашата скала, нашият освободител”.

Християнството в Мианмар се практикува от около 6% от населението, особено сред етническите групи Качин и Карен, вследствие историческата мисионерска дейност в тези райони. Това е реалност с вековни корени, която винаги е посявала семена на мир и помирение в сложната национална рамка, въпреки цикличните преследвания на които е подложена, особено през последния век.

Ново вълна на преследване над другомислещите и малцинствата е в ход от февруари 2021 г., когато военните сили поеха контрола над Мианмар чрез преврат. Управляващата военна хунта, сваляйки избраното правителство на Аун Сан Су Чи, предизвика мирни протести, които скоро прераснаха във въоръжена съпротива и след това в широко разпространени сблъсъци, които някои експерти на ООН наричат​​гражданска война. През последните две години бяха изпълнени множество смъртни присъди на дисиденти. През 2017 г. насилието от страна на военните бе насочено срещу малцинството рохинга, при което загинаха над 10 000 души,  а поне 800 000 души избягаха в Бангладеш.

Драмата, която преживява тази страна от Югоизточна Азия с 53 милиона жители, винаги е била в мислите и молитвите на папа Франциск, който на молитвата Ангел Господен на 22 януари се обърна към Дева Мария, за да помоли мир за Мианмар.

(dg/vatn)