Мъченическият път към светостта
Мъчениците за вярата са първите, които засвидетелстват с проливането на кръвта си, за възкресението на Христа, в Когото всички повярвали ще възкръснат за вечен живот. Историята на човешкото спасение е осеяна с многобройни мъченици, които проливат кръвта си с чест, вяра и благочестие. И този паметен 22 октомври- ден в който се чества възпоменанието на свети папа Йоан Павел II и Световния ден на мисиите, красивата енорийска църква в Секирово, събра духовенство и множество миряни на откриването на диоцезалната фаза за беатификация на новите мъченици за вярата от Софийско-Пловдивския диоцез присъстваха Негово Високопреосвещенство монсеньор Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивската епархия, монсеньор Христо Пройков, епископ на Софийска епархия св. Йоан XXIII за католиците от византийско-славянски обред в България и председател на Епископската конференция на Католическата църква в България, монсеньор Румен Станев, помощен епископ на Софийско-Пловдивския диоцез. Още свещеници от трите епархии, сестри от различни конгрегации. Публичната сесия бе почетена и от Апостолическия нунций монсеньор Лучано Суриани.
Събитието започна с вечерна молитва. Отец Ярослав Бабик припомни, че на 3 май 1985 г. започва процесът за беатификация на отец Фортунат Бакалски. Постъпва писмо от отец Йосиф Търновайлски, който започва да събира документите, свързани с личността на отец Фортунат. На 25 август 1998 г. към него се присъединяват отец Флавиан Манкин и епископ Иван Романов. Проучванията на архивите са до голяма степен завършени. Данните за живота и смъртта на Божиите слуги могат да послужат в работата на богословската и историческата комисии и съответния трибунал, назначен от Софийско- Пловдивския епископ, монсеьор Георги Йовчев. На 29 юни 2023 г. епископ Георги Йовчев назначава за постулатор на процеса за беатификацията отец Карло Каллони OFMCap. На това назначение, отец Карло Каллони отговаря с писмо на 16 юли, като в него моли епископа да поднови делото на Божиите раби, да назначи действащи по това дело историческа комисия за събиране на документация и двама цензури богослови в случай, че съществуват издадени съчинения на Божиите раби, както и да бъдат призовани даден брой свидетели.
След това писмо, монсеньор Георги Йовчев назначава с декрет на 7 октомври монсеньор Румен Станев за епископски делегат за тази кауза, отец Димитър Димитров за покровител на справедливостта и отец Борис Стойков за нотариус. На същия ден Софийско-Пловдивския епископ изпраща писмо до всички верни от диоцеза .
С декрет монсеньор Георги учреди и комисия от експерти по история и архивистика, за да съберат всички все още непубликувани съчинения на Божиите раби, както и всички исторически документи засягащи делото. За тази цел отец Пауло Кортези е назначен за председател на историческата комисия. За членове са избрани отец Ивелин Генов и отец Елко Терзийски.
На заседателна маса пред олтара на храма, застанаха Н.Впр монсеньор Георги Йовчев, монсеньор Румен Станев, отец Стефан Манолов, отец Димитър Димитров, отец Борис Стойков, отец Карло Каллони, отец Ивелин Генов, отец Елко Терзийски, отец Паоло Кортези и отец Марчин Грец.
След представянето на тези документи, бяха изложени кратки биографични данни за Божиите раби. Отец Недялко Начев прочете биографията на монсеньор Иван Романов, отец Марчин Грец на отец Флавиан Манкин и на отец Фортунат Бакалски.
Монсеньор Иван Романов е роден на 10 септември 1878 г. в с. Секирово. Първоначалното си образование получава в родното си село. През 1891 г. постъпва в духовната семинария в гр. Пловдив, където завършва гимназиалното си образование. През 1896 г. заминава за София, където пет години следва философия и богословие. На 21 октомври 1901 г. е ръкоположен за свещеник в катедралата „Св. Йосиф“ в София. Там работи до 1918г. през този период е същевременно и дворцов капелан на цар Фердинанд. При абдикацията му, монс. Романов заминава заедно с него за гр. Кобурга, Германия. Въпреки трудните условия, остава капелан на цар Фердинанд до 1942 г. По същото време, след смъртта на монсеньор Викенти Пеев, е избран за Софийско- Пловдивски епископ. Връща се в България през септември 1942 г. до арестуването му през октомври 1952 г. изпълнява обикновените задължения като пастир на църковната общност. Монсеньор Романов е осъден на 12 години затвор. След дълго мъчение и два месеца прекарани в нечовешки условия, умира на 8 януари 1953 г.
Отец Флавиан Манкин е роден на 11 ноември 1914 г. в с. Генерал Николаево. Кръстен е с името Йосиф и произхожда от дълбоко религиозно семейство. Още от детството си чувства призвание към свещенството. През 1927 г. заминава за Италия където е приет във Францисканската малка семинария. На 28 август 1931 г. започва новициата си в Ордена на Малките Братя Капуцини. След това продължава своето образование- изучава философия и теология във Випитено, Мерано, Брунико, Болцано. Полага обети на 12 ноември 1935г. и е ръкоположен за свещеник на 17 декември 1938 г. През 1939 г. се завръща в България, назначен е за свещеник в Ген. Николаево, след това в Пловдив и накрая в Секирово. Един следобед той е отвлечен насилствено, жестоко измъчван и разстрелян на 21 октомври 1944 г. заедно с двама миряни: Гено Буров и Рафаел Пеев. Тялото му никога не е намерено.
Отец Фортунат Бакалски е роден на 6 август 1916 г. в с. Дуванлий. При кръщението е кръстен Петър. През 1927 г., едва единадесетгодишен, е изпратен в Италия, за да получи образование. На 9 август 1931 г. постъпва в новициата на Капуцините в манастира в Клаузен. На 6 август 1937 г. полага вечни обети, а през 1939 г. е ръкопожен за свещеник в катедралата „Свети Лудвик“ в гр. Пловдив. В годините 1939-1942 учи в Папския източен институт в Рим, който завършва с докторска степен . Връща се окончателно в България, в София изпълнява много задължения, свързани с живота на капуцинската общност и апостолат между католиците в столицата. През 1947- 1949 г. е назначен за редактор на в. „Истина“. През 1949 г. е приет закон за религиозните общности, с който започва унищожението на всички външни изяви на Католическата църква в България. Започват масови арести на католически свещеници. Първо е арестуван отец Дамян Гюлов, след него отец Роберт Прустов. След тези събития монсеньор Иван Романов назначава отец Фортунат за енорийски свещеник на църквата „Свети Йосиф“ в София. Арестуван е на 8 юли 1952 г. Излизайки от манастира, започва да пее химна „Тебе, Боже, хвалим“. Умира в затвора в София без присъда, след ужасни мъчения, вечерта на 31 юли срещу 1 август 1952 г.
Публичната сесия продължи с полагане на клетва и подписване и подпечатване на документите, свързани с тази първа сесия. Първи положи клетва монсеньор Георги Йовчев, отговорен за провеждане на делото. Монсеньор Георги, докосвайки с ръка нагръдния си кръст, положи клетва да изпълни вярно и прилежно задачата, която му се полага при разследването относно живота, мъченичеството и славата на Божиите раби Иван Романов, Фортунат Бакалски и Флавиан Манкин. С ръка върху Свещеното писание клетва положиха монсеньор Румен Станев, епископски делегат на разследването относно живота и мъченичеството на Божиите раби; отец Димитър Димитров, покровител на справедливостта; отец Борис Стойков, нотариус; отец Карло Калони, постулатор на делото; отец Ярослав Бабик, номиноран за вицепостулатор; отец Паоло Кортези, председател на историческата комисия и след това членовете- отец Елко Терзийски и отец Ивелин Генов.
Последва протокол по откриване на разследването, прочетен от канцалария на диоцеза, отец Стефан Манолов. След това документите бяха приети от нотариуса по делото, отец Борис Стойков. С този акт приключи първата сесия за откриването на диоцезалната фаза за беатификацията на мъчениците епископ Иван Романов, отец Фортунат Бакалски и отец Флавиан Манкин.
Накрая бе произнесена молитва за успешното завършване на беатификационния процес на мъчениците:
„Господи, Боже, Отец на безкрайното величие, който се прослави в мъченическата смърт на Твоите слуги: епископ Иван Романов, ревностен наследник на апостолите и благ пастир, и свещениците капуцини Фортунат Баканлски и Флавиан Манкин, смирено Те молим, благоволи скоро да ги прославиш тук на земята и да ни дадеш чрез тяхното застъпничество благодатите, които просим… чрез Христа, нашия Господ. Амин!“ .
За Ватикан Нюз от Секирово, Жана Стоева
