От Витлеем отец Патон припомня Павел VI и призова за справедливост в света

Придружен от населението на града, страдащо от последствията от войната в Газа, пазителят стигна до базиликата, където беше отслужена кратка молитва. Следобед бе отслужена първа вечерна молитва, а днес на празника Богоявление бе отслужена тържествена света литургия, след, която се проведе процесия за поклонение пред пещерата на Рождество Христово,

Патън припомни, че точно преди шестдесет години, точно там, папа Павел завърши своето историческо поклонение в Светана земи. Напускайки град Витлеем в деня на Богоявление през 1964 г., „място на чистота и спокойствие, където преди двадесет века се роди този, на когото се молим като Княз на мира“, Светият отец – каза Патон - почувства „наложителния дълг да поднови към държавните глави и към всички онези, които носят отговорността на хората, призива за мир в света: „Нека си сътрудничат още по-ефективно за установяването на мира в истина, справедливост, свобода и братска любов - каза тогава той -. Това е пожеланието, което никога не сме преставали да отправяме към Бог в постоянна молитва по време на това поклонение. Всички лоялни инициативи, които имат за цел да го постигнат, ще намерят нашата подкрепа и ние ги благославяме от все сърце. Със сърце, изпълнено с тези мисли и молитви, от Витлеем, земната родина на Христос, ние ще призовем изобилието от божествени милости за цялото човечество“.

В проповедтта си отец Патон припомни, че „Богоявление означава проявление. В трудно време на омраза и война между народите, като това, което преживяваме, Бог ни казва, че Неговият план е план за помирение и мир. Ето защо той изпрати своя Син и го роди тук във Витлеем“. Позовавайки се на фигурата на Мъдреците, „които представляват цялото човечество“, пазителят припомни, че „изучавайки звездите, те усетиха раждането на нов цар в Юдея и се оставиха да бъдат ръководени от тяхното знание, което обаче е достатъчно само за да стигнат до Йерусалим.  Но за да срещнеш и разпознаеш Исус „звездите не са достатъчни, науката не е достатъчна, философията не е достатъчна. Трябва да знаем как да слушаме Писанието, пророчеството, което разкрива, че малкият (и незначителен) Витлеем е предназначен да бъде градът, от който ще излезе водач, който ще бъде пастир на Божия народ“. Пристигайки пред Исус, Йосиф и Мария, Мъдреците извършват два жеста, които, обясни Патън, „също ни учат на нещо важно: те се просват в обожание и предлагат злато, тамян и смирна. Те са жестове, които ни учат каква трябва да бъде връзката ни с Бог, който се проявява в детето Исус. Ако признаем, че това дете е Божият Син и Господар на нашия живот и ни обича до степен да умре за нас, тогава ние също може да коленичим, по-скоро ние се просваме пред него и го обожаваме“. На Богоявление – завърши отец Патон - Бог ни се разкрива в детето Исус, пред Него и ние прекланяме колене с любов като Мъдреците и Го поставяме в центъра на живота си. Дори ако настоящето, което преживяваме, е трудно, задушено от омраза и война; дори и да изглеждаме заобиколени от гъст мрак, точно това дете осветява нощта на нашата болка и страдание и това дете ни разкрива надеждата да бъдем част от помиреното и мирно човечество".