Великият пост: как да се молим, когато „вече нищо не разбираме“
Светла Чалъкова - Ватикана
Великият пост, с неговия призив да хвърлим светлина в себе си, е време, което ни поставя по-ясно пред съмненията, които подхранват житейските ни избори. Една трудност, която е била присъща и на много духовни учители. Също и на тях се е случвало да не знаят какво да правя, какво решение да вземат, чувствайки се, че се лутат безцелно и кой знае дали са на прав път. Сред свидетелите на тези вътрешни тревоги е трапистът Томас Мертън (1915-1968), автор на известната „Планината от седемте скали“, в която той разказва дългото пътуване, което го е довело, сред неуспехи и падения, до решението да прегърне монашеството, под знака на едно училище за милосърдие, отворено за диалог и срещи с другите.
Дължим на Мертън една дълбока и емоционална молитва, озаглавена на италиански: „Господи, вече нищо не разбирам“:
„Господи Боже мой, нямам представа
къде отивам.
Не виждам пътя пред себе си.
Не мога да знам със сигурност къде ще свърши.
И аз дори не познавам наистина себе си,
фактът, че мисля, че следвам волята Ти
не означава, че наистина го правя.
Но мисля, че желанието да ти угодя, наистина Ти харесва.
И се надявам да имам това желание във всичките ми действия.
Надявам се никога да не правя нищо извън това желание.
И знам, че ако направя това, Ти ще ме насочиш по правилния път,
дори и да не знам нищо.
Поради тази причина винаги ще Ти вярвам
дори ако може да изглежда, че съм изгубен
и да се озова в сянката на смъртта.
Няма да се страхувам, защото винаги си с мен,
и никога няма да ме оставиш сам пред моите опасности“.
Дори в съмнения относно решенията, които трябва да се вземат, относно маршрутите, които да следват, великите мистици, учителите на молитвата, никога не губят далновидност, те винаги подчертават важността на доверието в промисъла любовта, който добрият Отец има за всяко от своите чеда. Това е ясно подчертано от Шарл дьо Фуко (1858-1916), светецът „на пустинята“, когото папа Франциск в последната си енциклика „Fratelli tutti“ посочва като „универсален брат“:
«Имайте вяра, че Бог ще ви даде най-добрата съдба за Негова слава, най-доброто за вашата душа, най-доброто за личността на другите, понеже не искате нищо друго освен това, защото всичко, което Той желае, вие го желаете, напълно и безрезервно“.
Мъдростта, дар на Светия Дух, ни показва как да действаме, когато се съмняваме. Въпросът е обаче да имаш желание да Го слушаме. Светците ни го обясняват ясно. Като Свети Хосемария Ескрива де Балагер (1902-1975):
„Ела, Свети Душе! Просвети моята интелигентност
да опозная Твоите мандати. Укрепи сърцето ми срещу
примките на врага, разпали волята ми...
Чух гласа Ти и не искам да закоравявам
и да Те отхвърля, казвайки „После… утре“. Nunc coepi! Сега!
Никога не позволявай на утрешния ден да ме провали.
Дух на истина и мъдрост, Дух на интелект и съвет,
Дух на радост и мир! искам това, което искаш,
Искам, защото ти искаш, искам както искаш, искам когато искаш“.