Коментар на Евангелието за 28 април 2024 г. от отец Йоан Хаджиев
Скъпи братя и сестри,
Христос воскресе! Тази неделя като евангелско четиво имаме притчата за Лозаря и за лозата, която откриваме само в Евангелието на Св. Йоан. Лозата в Стария завет често е символизирала самия израелски народ. Исус сега сам се идентифицира с този символ, показвайки как с въплъщението си е станал толкова близък до нас, че чак става част от Своя народ.
Бог Отец е този, който се грижи за Своята лоза. Затова Той трябва да премахне от нея всичко това, което не ѝ помага в растежа ѝ. Бог трябва да направи резитбата на лозата Си като премахва ежегодно едногодишните пръчки, а при силни повреди дори и многогодишните части на лозата. Бог също трябва да направи филизане на лозата Си, като премахва излишните леторасти от нея в началния период на растежа им. Въпреки че Бог е търпелив с нас, идва ден, в който ще премахне онези части, които не са нужни на лозата или дори са вредни за растежа ѝ. Това ни дава надежда, понеже Бог ще се грижи за нас и ни го обещава, но едновременно ни кара да се замислим доколко даваме духовни плодове.
Не е достатъчно да сме част от лозата, за да даваме плод. Исус ни припомня, че и Словото Му трябва да пребъдва в нас. Това означава, че трябва да следваме това, което Бог ни е казал чрез Библията. Неговото Слово е като духовна храна за нас, която ни дава живителни сили. Св. Йероним преди 17 века бе казал, че „непознаването на Писанията е непознаване на Христос”. Затова трябва по-често да черпим от този непресъхващ извор на духовни сили, който е Библията. Амин.