Защо Църквата чества Пресветото сърце Исусово през месец юни?

Набожността към Сърцето на Исус съществува откакто първите християни са медитирали върху отвореното и прободено сърце на Исус на кръста. Много години по-късно, на 16 юни 1675 г. Исус моли една светица да насърчи набожността към Пресветото му сърце.

На този ден Божият Син се явява във Франция на Света Маргарита Мария от Алакок, френска монахиня от Ордена Благовещението на Дева Мария, и ѝ показа Сърцето си.

Както посочва Света Маргарита, Сърцето на Исус е заобиколено от пламъци на любов, увенчано с тръни и е с отворена рана, от която е течала кръв; появява се един кръст.

„Ето Сърцето, което толкова обичаше хората, но от повечето хора получавам неблагодарност, неуважение и презрение“, казва Исус на светицата.

Папа Бенедикт XVI заявява, че „гледайки Сърцето Господне, трябва да погледнем към страната, пронизана от копието, където блести неизчерпаемата Божия воля за спасение“.

Той също така подчертава, че „това не може да се счита за култ или преходна набожност: обожанието пред любовта Божия, намерило своя исторически и предан израз в символа на „прободеното сърце“, остава незаменимо за една жива връзка с Бог“ .

Ето защо през този месец ние, католиците, сме призовани да изразим своята набожност към Неговото любящо Сърце с нашите дела, като начин да отговорим на голямата любов на Исус, който умря за нашето спасение и остана в Евхаристията, за да ни покаже пътя към вечния живот.

Основните обещания, дадени от Пресветото Сърце на Исус на Света Маргарита от Алакок са:

Ще им дам всички благодати, нужни им според тяхното състояние.

Ще установя и запазя мир в техните семейства.

Ще им бъда утешение в трудностите.

Ще им бъда сигурно прибежище в живота, а особено в смъртния им час.

Ще благославям обилно всички техни дела.

Грешниците ще намерят в Моето Сърце извор и безкраен океан от милосърдие.

Студените души ще станат предани.

Ревностните души за кратко ще достигнат съвършенството.

Ще благославям домовете, почитащи образа на Моето Пресвето Сърце.

Ще запиша имената в Моето Сърце на хората, разпространяващи тази набожност.

Ще даря на свещениците благодатта на обръщане дори и на най-закоравелите сърца.

В богатството на Моето милосърдие на всички, които приемат Светото Причастие девет първи петъци на всеки месец, ще даря благодатта на последното разкаяние, така че да не умрат без Моята благодат и без светите тайнства, а Моето Сърце ще им бъде най-сигурна защита в смъртния им час.

Църквата вижда в набожността към Пресветото Сърце Исусово знак на Божията любов към хората. Самият Христос определя тази набожност като средство, което има за цел да ни направи чувствителни към греха, да ни мобилизира за борба с него в името на любовта Христова, а също така и за удовлетворение, за тези, които най-много раняват Божието Сърце. Бог е Любов. От любовта на Божието Сърце съществува целият свят и човешкият род. Някога хората се противопоставиха на Бог, своя Създател, но Бог не престана да ни обича. Доказателството за това е дарът за нас, какъвто е самият Божи Син. Персонализацията на тази Божия любов към нас е Сърцето на Исус. За тази любов то идва на земята и приема жестоките страдание и смърт. В името на тази любов Бог създава Църквата, светите тайнства, а между тях Тайнството на Любовта – Евхаристията.

Молитва към Пресветото Сърце Исусово

Най-сладко Сърце Исусово, моля Те най-горещо, направи да Те обичам и обичам все повече. Ето, аз от благодарност към Теб и за опрощаване на всички мои неправди, отдавам Ти моето сърце и напълно Ти се посвещавам, Исусе Мой най-мили, и с Твоя помощ постановявам повече да не греша. Амин.