Коментар на Евангелието за 23 юни 2024 г. от отец Йоан Хаджиев
„Кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?” (Мк 4, 35-41)
Днешното евангелие е продължение на текста, който четохме предишната неделя. Св. Марко пише, че притчите от предишната неделя и чудото от днешната неделя са се случили в един и същи ден, за да се подчертае единството на дейността на Исус - проповядване и чудеса. Те нямат смисъл сами в себе си, но имат за цел да подкрепят автентичността и авторитета на проповедта на Христос.
Корабът на учениците е в голяма опасност, понеже попада в буря. Всички са изплашени, понеже не могат да направят нищо, за да се спасят. А Исус привидно не се интересува от съдбата им, а спи спокойно, дори както подчертава евангелистът, „на възглавница”. Когато учениците се обръщат към Исус, те не искат да го молят да направи чудо, понеже не са имали истинска вяра в Него. Само са се учудвали, че Той не се интересува, че всички ще загинат, което за тях е било неминуемо. След като Исус спира бурята настъпва една голяма тишина, която всъщност говорила, а дори, може да се каже, викала, че Исус е Господар на всяко творение.
След като бурята изневиделица утихва, Исус се учудва, че учениците нямат вяра: „Що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!”. Исус може и днес да се учуди от нашата липса на вяра. Всичко това ни кара да се замислим, дали наистина се уповаваме на Исус или разчитаме само на нашите нищожни сили. Амин.