Юбилей и индулгенции, от средновековния до съвременния човек

Федерико Коруболо - Ватикана

За да разберем напълно какво се има предвид под индулгенция, трябва да направим крачка назад. В древната Църква не е съществувала изповедта, така както я познаваме днес. Опрощението на греховете бе„социален факт“: човек се е обявявал за грешник (без да навлиза в подробности, които са били ненужни ), присъединявал се е към група (истинска „общност за възстановяване“) и е започвал да следва покаятелно пътуване, което е можело да продължи няколко месеца и дори години в зависимост от тежестта на греха. Затова първо се е правило покаянието и едва накрая (обикновено сутринта на Велики четвъртък) човекът се е представял на епископа, който полагал ръце и давал опрощение на греховете. Следователно последователността е била: първо изповед, след това покаяние и накрая опрощение.

Това обаче е траело твърде много, отнемало е време и е изисквало много жертви. Това е бил път, който е можел да бъде изминат няколко пъти в живота и се е отнасял до сериозни грехове (кражба, убийство и т.н.). Преди да тръгне по този път, вярващият е трябвало внимателно да го обмисли и обикновено е бил предприеман в напреднала възраст (когато също способността да греши е намаляла).

През Средновековието християнският живот продължава в манастирите и ситуацията там е много различна. Живеейки в малки изолирани общности, непрекъснато са се вършили много дребни грехове и не е било възможно да се прави покаяние, продължаващо месеци и години за всяка малка грешка... освен това епископите са се срещали много рядко.

Започва да се разпространява обичаят да се изповядват греховете пред игумена на манастира, който веднага дава опрощение и след това възлага покаяние, както го правим и до днес.

 В тази нова система възниква разликата между вина (примахната чрез изповед) и наказание (което трябва да бъде платено след получаване на прошката за поправяне на греха). Тъй като древната система не е била премахната, продължителността на покаянието винаги се изчислява в дни, месеци и години. В манастирите дори са съществували специални „тарифи“ (покаятелни книги), които предписвали продължителността на покаянието за почти всички възможни грехове.

Въпреки това, в определени случаи (важни празници, изключителни събития), добрият каещ се е можело да получи „отстъпка от присъдата“. В замяна на няколко добри дела, за премахвани по няколко дни, месеци или години покаяние. Тази „специална оферта“ се е наричала индулгенция и често е била много удобна; затова, добрите християни не са пропускали подобни възможност.

Именно по повод на една „невъзможна мисия“, тоест повторното завоюване на Йерусалим, нападнат от арабите, през 1096 г. папа Урбан II, имайки предвид много високия риск на това начинание, прави за първи път предложение, нечувано досега: пълна амнистия на наказанието, за онези, които отидат да се сражават за освобождението на Свещения град.

Това е и първата пълна индулгенция. Оттогава все по-често папата, като викарий на Христос и приемник на Свети Петър, използва „силата на ключовете“, получена от Исус, за да отвори съкровището на индулгенциите, директно заменяйки безкрайната стойност на Изкуплението с дните, месеците и годините на древни покаяния: едно своеобразно силно търсено „обменно бюро“ през голяма част от Средновековието.

Средновековният човек е имал непосредствена, интуитивна връзка с Бог: той е вярвал в Неговата милост, но се е страхувал от Неговата справедливост, защото е мислил за връзката с Него по „средновековен“ начин, тоест като феодален договор между поданик и крал. Той буквално се поставя в Неговите ръце (жестът на молитва „със скръстени ръце“ идва от феодалните церемонии) и обещава да се подчинява на Неговите закони; в замяна той получава защита, помощ и закрила срещу хитростите на дявола.

Престъпването на Божия закон се смятало за много сериозна обида за краля, който, премахвайки своята защита, излагал нарушителя на проклятие. Оттук и безпокойството за завръщането „към благодатта Божия“, сключвайки нов феодален договор и по този начин „преинсталирайки антивируса“ срещу дявола.

Когато Бонифаций VIII провъзгласява първия юбилей през 1300 г., обещавайки на всички пълна индулгенция в замяна на само тридесет дни молитви в Рим, градът е нападнат от огромни тълпи от поклонници. Оттогава „индулгенция“ и „Юбилей“ са успешна комбинация...

През следващите векове безпокойството за спасение не утихва, което дава повод за задълбочаване на познатото вече учение, според което едно добро дело може да съкрати времето на покаянието. В името на общението на светците, тоест връзката, която обединява всички кръстени в едно мистично Тяло Христово, бива заключено, че намаляването на наказанието може да се приложи към всички християни, както живи, така и починали.

Гладът за индулгенции остава жив и през други векове сред християнския народ.

Именно с излизането от типичната за Средновековието селскостопанска икономика и навлизането в типичната за модерната епоха монетарна икономика индулгенциите навлизат и в пазарите.

Богатството през Средновековието е дадено от земята, която гарантира препитание и следователно автономия; богатството на модерността са парите, които позволяват да се купува от пазара това, което преди това е било получавано от земята. В гражданското общество започват да се продават държавни длъжности, благороднически титли, магистратури... В Църквата кардиналски санове, абатства, епархии. Най-богатите търговци също са заемали пари на крале, императори, папи, епископи.

Разказва се, че един двадесет и шест годишен германски епископ е задлъжнял към голяма банка, за да купи голяма епархия. Той се е прострял извън чергата си и за да се измъкне от дълга, е трябвало бързо да събере пари. По същата причина папата също се нуждае от пари: трябвало е да продължи работата по строежа на базиликата Свети Петър. И двамата използват една и съща система: проповедническа кампания за получаване на пълна индулгенция. Само че сега доброто дело, което трябва да се не е повторното завладяване на Йерусалим, а само скромна парична оферта. Безпокойството за спасение винаги е много голямо, но сега то брутално навлиза в пазарната логика, допълнена с рекламни слогани, като „Когато монетата звъни, душата скача в Рая“.

Епископът проповядва индулгенцията на папата в своята епархия и удържа процент от даренията за себе си. Приходите са високи, благоприятствани от неяснотата на предложението (днес го наричаме „подвеждаща реклама+), но в един момент играта запецва.

 Един млад августинец, професор по Свещеното писание, наречен Мартин Лутер, слага пръст върху раната: ако няма обръщане на сърцето, безполезно е да харчите пари за закупуване на папски сертификати!, казва той.

 Човекът се е променил, променят се и отношенията му с Бог: съвременният човек вече не е субект на феодален договор, а индивид с измъчена съвест, търсещ истината, нетърпящ всякакви мистификации. Той иска искрена и свободна връзка с Бог, а не да се тревожи за плащането на сметката. Ето защо, когато Лутер кани колегите си да обсъдят този проблем, дискусионната програма излиза извън контрол и нахлува в цяла Германия, радвайки се на огромен успех.

Индулгенцията, от помощ за обръщане, се превръща в синоним на позор и детонатор на протест, който избухва в цяла Европа: и остава такава за много съвести, все още скандализирани и днес от тежестта на случилото се преди пет века.

Нека се опитаме да подредим нещата: какво казва Църквата днес относно учението за индулгенциите? Нека започнем с това, което вече не е валидно: дните, месеците и годините на „изтърпяване на наказанието“ биват премахнати от Павел VI през 1967 г. Индулгенцията днес може да бъде само частична или пълна и е много ограничена в сравнение с миналото. Тези качества не са най-важното: днес това, което се проповядва преди всичко, е духовната доктрина зад тях: доктрината за остатъците от греха.

След изповедта грехът се премахва, но носталгията по вкуса на греха остава. Злото запазва привличането си, продължава да ни изкушава, прави ни слаби, кара ни да се връщаме винаги към едни и същи грехове. Всеки, който е „подхожда сериозно“ към Господ, знае добре, че не може да се заблуждава, че една изповед е достатъчна, за да сложи край на греха. Ако имахме вяра със сигурност щеше да е така, но слабостта ни е такава, че за съжаление не е достатъчна. Дори тялото след тежко заболяване се нуждае от дълго възстановяване, преди да се излекува напълно. Привличането на греха, неговите остатъци се превръщат в бреме за тези, които искат да вървят бързо в Божията воля.

Наказанието за греха е точно това дълго възстановяване, което ни пречи да тичаме бързо към Божията любов за нас.

Ето защо, Църквата, за да помогне на тези, които желаят да се излекуват по-бързо, посочва някои добри дела, които със сигурност са полезни за по-бързото изцеление: в действителност те винаги са едни и същи. Всъщност от нас се иска да укрепим общението с Христос в тайнствата, с вярата на Църквата (рецитиране на Символа на вярата и молитва за папата) и с нашите братя (дела на милосърдие). Когато към тези дела се даде и индулгенция (частична или пълна), ние вярваме, по причина на вярата, че влечението към греха намалява и вместо това милосърдието и свитостта нарастват по особено силен начин. Утайката от греха се премахва и се оздравява по-бързо от преди.

Ето защо днес, както и тогава, добрият християнин не пропуска тази „специална оферта“!

svt/ vatn