Кардинал Пицабала: „Ще продължим да говорим и да вярваме в прошката и помирението“
Светла Чалъкова - Ватикана
„Дори ако трябва да започваме отначало всеки ден, дори ако може да бъдем разглеждани като неуместни и безполезни, ние ще продължим да бъдем верни на любовта, която ни завладя, и да бъдем нови хора в Христос, тук в Йерусалим, в Светата Земя и където и да сме. Ето защо – повтори патриархът – днес сме тук. Ето защо постим и се молим. Да очистим сърцата си, да се възроди в нас желанието за благоденствие и мир със силата на молитвата и срещата с Христос и да повярваме, че това не са само думи, а изживян живот. Дори тук, в Светата земя“.
„Тази година – припомни кард. Пицабала – извикахме нашия ужас от извършените престъпления, като се започне от събитията от 7 октомври преди една година в Южен Израел, които оставиха дълбока рана в израелците до ден днешен. Надигнахме глас и срещу реакцията на агресия, унищожение, глад, страдание и смърт. Свидетели сме – осъди той – на безпрецедентно ниво на насилие на думи и действия. Омразата, болката и гневът сякаш са превзели сърцата ни, не оставяйки място за други чувства, освен отхвърлянето на другите и тяхното страдание“. Една година, прекарана в опити, като Църква, „да изразим нашата солидарност и нашата подкрепа за общността в Газа и всички нейни жители, да бъдем глас, който силно и ясно осъжда цялото това насилие, което няма да направи нищо друго, освен да провокира злобно отмъщение, което ще генерира във все повече и повече насилие“.
„Ние повторихме – добави патриархът – нашето убеждение, че насилието, агресията и войните никога няма да създадат мир и сигурност. Непрестанно сме повтаряли, че това, от което се нуждаем, е смелостта да говорим думи, които отварят хоризонти, а не обратното, да градим бъдещето, вместо да го отричаме. Нуждаем се от смелостта да направим компромис, да се откажем от нещо, ако е необходимо, за по-доброто, което е мирът. Никога не трябва да бъркаме мира с победата!“.
Ангажиментът на патриаршията и християнската общност тази година беше също да се подчертае „необходимостта от изграждане на общо бъдеще за тази земя, основано на справедливостта и достойнството на всички нейни жители, като се започне от палестинския народ, който не може повече да чака правото си на независимост, което беше отлагано твърде дълго. Потвърдихме необходимостта да правим и говорим истината в отношенията си, да имаме смелостта да произнасяме думи на справедливост и да отваряме перспективи за мир. Това, което се случи и се случва в Газа, ни оставя изумени и в недоумение“.
Кардинал Пицабала подчерта „всички слабости на дипломацията, политиката, многостранните институции и международната общност“ и призна: „В такъв драматичен контекст тази година постави нашата вяра на изпитание. Не е лесно да се живее с вяра в тези трудни времена. Думите „надежда“, „мир“, „съжителство“ ни се струват теоретични и далеч от реалността. Може би молитвата също понякога ни се струваше като морално задължение, което трябваше да бъде изпълнено, но не и място, от което да черпим сила в страданието, различен поглед към света, не и привилегировано място за среща с Бога, където да намерим утеха и утеха. Вярвам, че това са неизбежни човешки мисли“.
Но точно тук – повтори той – нашата християнска вяра трябва да намери видим израз. Призовани сме да мислим отвъд краткосрочните изчисления, не можем да се спрем само на човешки размисли, които ни хващат в капана на болката, без да ни отварят перспективи. Призовани сме да четем тези предизвикателства в светлината на Божието Слово, Слово, което придружава и разширява сърцата ни. И трябва да продължим да го правим. Това е основната ни мисия като Църква“.
