България, земя на срещата и диалога

Димитър Ганчев- Ватикана

„Подготовката за папската визита в България е в разгара си. Във всички енории започна специална молитва в унисон с нейното мото „Мир на земята“. Надяваме се последните думи на тази молитва да се реализират: "Да можем да покажем с живота си, че мирът на земята е възможен". Това заяви апостолическият екзарх Христо Пройков пред агенцията на италианските епископи Сир, по повод визитата на папа Франциск в България от 5 до 7 май.

В логото, надписа на латински и на български “Pacem in Terris” („Мир на земята“), припомня енцикликата на  Св. Йоан XXIII, първият апостолически визитатор и папски делегат в България, наричан „българският папа“, фокусът е съсредоточен върху Балканския регион. Лентата с българското знаме и двете ръце, държащи земния глобус, са символична покана към жителите на страната да бъдат миротворци. Католическата църква в България, отправила поканата, уверява в своите молитви с надеждата, че папската визита „ще принесе специални благодати както за католическата общност, така и за всички българи и за Родината ни, която да продължава да бъде място на Мир и гарант за мира в региона“.

Официалната покана към папата да посети България бе отправена от премиера Бойко Борисов при посещението му във Ватикана на 25 май миналата година, една седмица след приключилата в София среща на лидерите на ЕС за Западните Балкани, които седнаха на една маса, за да решат какво ще бъде бъдещето на страните от региона. На нея премиерът лично посрещна лидерите на Германия, Франция и Великобритания, които направиха символична разходка по Моста на влюбените. Президентите на Сърбия и Косово за първи път си стиснаха ръцете,  след като дълго време отказваха да го направят, а премиерите на Македония и Гърция дори стигнаха до вариант за името Северна Македония. Борисов каза, че всичко това е раказал на срещата му с Франциск, а той си отбелязал на листче възможността да направи балканската обиколка през 2019.

Борисов разкри и целта на папската визита в България след срещата с папата: „да не пада темата за Западните Балкани и да се задържи на достатъчно високо ниво на вниманието на световната общественост. Искаме неговата благословия за мир на Балканите и да ги превърнем в строителна площадка“. Също така потвърди, че Ватикана много внимателно следи случващото се на Балканите, включително Европредседателството на България и срещата на ЕС за Западните Балкани в София.

Премиерът посочи и конкретните бъдещи стъпки за мира в региона, отчитайки резултатите от Българското европредседателство в НС, чийто слоган през изминалите шест месеца бе и слоган на целия ЕС: „Съединението прави силата“: „по-добра инфраструктурна, енергийна и дигитална свързаност, с перспектива страните от Западните Балкани да бъдат приети в европейското семейство“, като решаването на натрупаните проблеми и противоречия трябва да се постига „чрез диалог и приемливи компромиси“. След посещението на европейски и балкански лидери в София, посещението на папата ще бъде венец на усилията на Борисов за мира в региона.

Такъв тип "многостранна дипломация“ препоръча папа Франциск в словото си към Дипломатическия корпус при Светия престол в началото на годината. Предпоставките за нея са „добрата воля и добросъвестността на събеседниците, готовността за лоялен и откровен диалог и волята да се приемат неизбежните компромиси, които се раждат от диалога между страните. Ако липсва само един елемент от тези, то тогава ще надделее търсенето на едностранни решения“. Според папата, „съществува съкровена връзка между добрата политика и мирното съжителство между народите и нациите“. Затова „политиката изисква далновидност, а не да се ограничава до търсене на краткосрочни решения. Добрият политик не трябва да заема пространства, а да инициира процеси", за да надделее единството над конфликта, в основата на което е заложена "солидарността, разбрана в нейния най-дълбок смисъл".

Папската визита в България се провежда и в силно променящ се междурелигиозен контекст, белязан от Съвместната декларация за братство между папата и великия имам на Ал-Азхар (най-престижната ислямска институция в сунитския ислям) шейх Ахмед ал Тайеб, подписана при посещението на папа Франциск в ОАЕ от 5 до 7 февруари т.г. в контекста на Международната конференция на тема братство между хората. Неин организатор бе ислямския Съвет на старейшините, ръководен от шейх Ахмед Ал Тайеб, с участието на 500 религиозни лидери от цял свят, проведени бяха 21 уъркшопа с 60 докладчици, от които 30 мюсюлмани и 30 от християнски църкви.

Декларацията е отправна точка за нов начин на възприемане на междурелигиозни отношения, който да бъде предаден „на хората, на всички вярващи в исляма, а също и на християните. С нея се утвърждава  призванието на всички мъже и жени, като чеда на Бог, да бъдат братя“ и се осъжда всяка форма на насилие, особено поради религиозни мотиви. Признава, че автентичните религиозни учения допринасят за мира, истинската свобода, за борба с тероризма, за осигуряване на достъп до образование и работа, особено за жените, за защита на децата, възрастните и слабите. Също, че междурелигиозният диалог е необходимо условие за мир в света", който е от съществено значение за гарантиране на истински човешки напредък. "Ал-Азхар и Католическата църква изискват този документ да стане предмет на обсъждане и размисъл във всички училища, университети и образователни институти. Също така се надяват, че Декларацията ще се превърне в "символ на прегръдката между Изтока и Запада, между Севера и Юга".

Междурелигиозната среща на площад „Независимост“ в София е възможност за още една стъпка в посока на сплотени общности, които да насърчават истинското развитие и мира в региона. Още една територия в която диалогът, разбирането, разпространението на „културата на толерантността“, по израза на папа Франциск, приемането на различията и съвместното съществуване на хората биха допринесли значително за намаляване на много икономически, социални, политически и екологични проблеми. Папа Франциск "обича да говори за междурелигиозен диалог" като "caminar juntos" (общ път), по който хората от различни религии и култури започват диалога на живота, споделяйки радости и скърби. „Автентичното братство, подкрепено от автентична междурелигиозна хармония, може да ни помогне да поддържаме цялостното и сплотено развитие“. Този междурелигиозен диалог показва на цялото общество как да се справя с най-важните въпроси и как да работи с уважение, в епохата на голяма поляризация и социална фрагментация. Особено в днешния свят, в който "някои се опитват да изместят Бог от общественото пространство, сътрудничеството между вярващите помага да се гарантира, че името на Бог няма да бъде забравено и че любовта на Бог, особено към най-нуждаещите се, няма да се охлади в човешките сърца“.