Генерална аудиенция: папата припомни визитата си в Будапеща и Словакия

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

Народ, „прегърнат от кръста, който стоеше над олтара“, е първият образ, който папа Франциск припомня, говорейки, в катехизисната си беседа на генералната аудиенция за своето неотдавнашно апостолическо пътуване до Будапеща и Словакия, поклонничество, което определи с три думи: молитва, корени, надежда. Франциск проследи различните етапи като сподели, че „след това пътуване сърцето ми е изпълнено с едно огромно „благодаря““.

Молитва, свидетелство и смирена любов

За литургията, с която бе закрит 52-ия Международен Евхаристиен конгрес в Будапеща, папата подчерта голямото участие на „светия Божи народ“, събран пред тайната на Евхаристията и Кръста, и двете знак на пътя „на смирена и безкористна любов“, на щедрата и почтителна любов към всички, на вярата, която пречиства от светското и води до същността”. Така както и в Словакия в Шащин, в светилището на Дева Мария на Седемте скърби:

„Божият народ е призован преди всичко към това: да се прекланя, да се моли, да бъде поклонник, да се покайва, и в това да чувства мира и радостта, които Господ ни дава. Животът ни трябва да бъде такъв: преклонение, молитва, поклонничество, покаяние. И това има особено значение в европейския континент, където присъствието на Бог се разводнява - виждаме го всеки ден - от консуматорството и „изпаренията“ на единствената мисъл - странно, но реално - плод от смесицата от стари и нови идеологии. И това ни отдалечава от познаването на Господ. Дори в този контекст лечебният отговор идва от молитва, от свидетелство, от смирената любов, която е необходима. Нека отново вземем тази идея: християнинът трябва да служи“.

Няма молитва без памет

Папата припомни страданието претърпяно от тези хора поради атеистичните гонения, а след това срещата с еврейската общност, с която бе припомнен Холокоста:

„Един от словашките епископи, поздравявайки ме ми каза - той вече е стар: „Бях трамвайен ватман, за да се скрия от комунистите“. Това е добре: в диктатурата, в преследването този епископ е бил шофьор на трамвай. След това, тайно е вършил работата си като епископ и никой не го е знаел. Така е и преследването, в преследването ... Запомнете: няма молитва без памет. Молитва, паметта за собствения живот, за живота на собствения народ, за историята… да се помни. Запомнете: това е от полза и помага за молитвата“.

Корени, които трябва да се опазват, а не да се идеологизират

Вторият аспект, подчертан от Франциск, е „благодарният спомен“ за „корените на вярата и християнския живот“, особено значим в тези земи в сърцето на Европа. Папата припомни и някои сияйни свидетели на вярата като кардиналите Миндсенти и Корец и блаженния епископ Павел Петър Гойдич. Корени, здраво вкоренени в земята, които достигат до светите братя Кирил и Методий, главни действащи лица от IX век при първата евангелизация на славянските народи.

„Многократно настоях над факта, че тези корени са винаги живи, пълни с живителната нишка, която е Святият Дух, и които като такива трябва да се съхраняват: но не като музейни артефакти, не идеологизирани и експлоатирани за престиж и интереси на властта, за консолидиране на една затворена идентичност. Не. Това би означавало да им се изневери и да се стерилизират! Кирил и Методий за нас не са герои, които трябва да възпоменание, а образци за подражание, учители, от които винаги можем да научим духа и метода на евангелизацията, както и гражданската ангажираност. По време на това пътуване до сърцето на Европа често мислех за бащите на Европейския съюз, така както са мечтали за него, не като агенция за разпространение на идеологическата колонизация на модата, не. Както са мечтали за него“.

От така живените корени – продължи папата – „поникват дебелите клони на надеждата за бъдещето. Всеки един от нас – каза Франциск - има своите корени, от които не трябва да се отказва“.

Надеждата в младите хора и в тези, които живеят за другите

Надеждата е третата дума, която папата използва, за да опише пътуването си: тази надежда, която видя в очите на младите хора, „в незабравимата среща на стадиона в Кошице“, където присъстваха множество млади двойки с децата си.

„Колко силно и пророческо е свидетелството на блажена Анна Колесарова, словашко момиче, което с цената на живота си защитава достойнството си срещу насилието: свидетелство, което е по -актуално от всякога, за съжаление, защото насилието над жените е отворена рана, навсякъде. Видях надежда в толкова много хора, които мълчаливо се грижат и безпокоят за другите“.

Папата цитира и сестрите мисионерки на милосърдието от Център „Витлеем“ в Братислава, които приютяват бездомните хора и пастирския ангажимент на салезианите сред ромската общност, с която се срещна в покрайнините на Кошице. Ромите, каза той, „са наши братя: трябва да ги приемем, трябва да бъдем близо до тях“.

Надеждата „никога не върви сама“

Папа Франциск настоя и на една друга дума: заедно. Дума, която подчерта, припомняйки отново опита от последната си апостолическа визита:

„В Будапеща и Словакия се озовахме заедно, с различните обреди на Католическата църква, заедно с братята от други християнски конфесии, заедно с братята евреи, заедно с вярващите от другите религии, заедно с най-слабите. Този е пътят, защото бъдещето ще бъде пълно с надежда, ако сме заедно.