Папата от Прешов: без Кръста християнството е безплодно
Светла Чалъкова – Ватикана
„Нека не свеждаме Кръста до предмет на набожност, още по-малко до политически символ, до знак от религиозно и социално значение“.
Този бе силният призив, който папата отправи от Прешов, в източна Словакия, третия град на страната, където тази сутрин отслужи Божествената литургия на св. Йоан Златоуст, пред около 40 хиляди вярващи католици от византийския обред, които се събраха на площада пред местната спортна зала, асистирани от 800 доброволци. През 1995 г. Йоан Павел II посещава Прешов, град, който се намира на 150 километра от Краков. Това бяха годините, в които католическата общност се възстановяваше, жестоко преследвана по време на комунистическия режим, дори с принудително присъединяване към православната църква. По тази причина папата не пропусна в своята проповед да припомни всички онези „щедри хора, които пострадаха и умряха в Словакия заради името на Исус“. Но като се позова на днешния празник Въздвижение на Светия Кръст, Франциск насочи вниманието на присъстващите преди всичко върху правилния начин на свидетелство за разпнатия Исус в ежедневието, като прикани да се избягва „обезсилването“ на това свидетелство чрез „светската суета“ и „посредствеността“. Преди всичко папата предупреди срещу „голямото изкушение“ да „се стремим към едно християнство като победители, към триумфално християнство, което се откроява и е значимо, което получава слава и чест“.
Истинският свидетел на Кръста
„Вместо това – обясни папата -Кръстът не иска да бъде издигнат флаг, а чист извор на нов начин на живот ”. Или с други думи начинът на живот на Блаженствата. „Свидетелят, който носи кръста в сърцето си, а не само около врата си - продължи Франциск - не вижда никого като враг, а всички като братя и сестри, за които Исус даде живота си. Свидетелят на кръста не помни грешките от миналото и не се оплаква от настоящето. Той не използва измамните пътища и светската сила: не иска да налага себе си и своите, а да даде живота си за другите. Той не търси собствените си предимства, за да се покаже след това като набожен: това би била религия на двуличието, а не свидетелството на разпнатия Бог“, подчерта папата. С други думи, „свидетелят на кръста преследва само една стратегия, тази на Учителя: смирената любов. Той не очаква триумф тук на земята, защото знае, че Христовата любов е плодотворна във всекидневния живот и прави нови всички неща отвътре, като падналото на земята семе, което умира и дава плод“.
Героите от ежедневието
Също като мъчениците, „които засвидетелстваха в този народ любовта на Христос в трудни времена, когато всичко съветваше да мълчим, да се крием, да не изповядваме вярата“.
„Колко щедри хора пострадаха и умряха тук, в Словакия, заради името на Исус! Свидетелство, направено от любов към Този, когото дълго съзерцаваха. Достатъчно, за да Му подражават, дори при смъртта. Но аз също мисля за нашето време, в което не липсват възможности за свидетелство. Тук, слава Богу, няма такива, които преследват християните, както в твърде много други части на света. Но свидетелството може да бъде опетнено от светската суета и посредствеността. Кръстът изисква ясно свидетелство“.
Затова папата прикани словаците да пазят паметта за обикновените хора, които „дадоха живота си, обичайки докрай“. Те са „нашите герои – каза той – героите от ежедневието, чийто живот променя историята. Свидетелите пораждат други свидетели. Така се разпространява вярата - отбелязва той - не със силата на света, а с мъдростта на кръста; не със структурите, а със свидетелството“
Непрочетената книга на Кръста
Ако това не бъде направено, „Кръстът остава непрочетена книга, чието заглавие и автор са добре известни, но които не влияят на живота“, коментира папа Франциск, който на тази тема се върна многократно през тези дни на своята 34-та апостолическа визита. Думите на папата са отправени не само към политиците, използващи кръста като идентифициращ символ, а към всеки мъж и всяка жена, към семействата. „Кръстът – изтъкна папата - е изрисуван и издълбан във всеки ъгъл на нашите църкви. Има безброй разпятия: около врата, у дома, в колата, в джоба . Но е безполезно, ако не спрем да погледнем Разпятието и не отворим сърцата си за него, ако не се оставим да бъдем изумени от раните Му, отворени за нас“.
Християнството без Кръста е безплодно
Позовавайки се на Евангелието от днешната литургия, папата подчерта, че свети Йоан вижда и свидетелства. Той вижда Исус на кръста, невинен човек, брутално убит. В очите на света това изглежда провал и съществува – предупреди Франциск - рискът да се спре на „този първи повърхностен поглед“, а не „да се приеме логиката на кръста“:
„Да не приемаме, че Бог ни спасява, оставяйки злото на света да се стовари над Него. Да не приемаме, освен на думи, слабия и разпнат Бог и да мечтаем за силен и триумфиращ бог. Това е голямо изкушение. Колко често се стремим към едно християнство като победители, към триумфално християнство, което се откроява и е значимо, което получава слава и чест. Но християнството без Кръста е светско и е безплодно“.
Оттук и призива на папата да видим в кръста Божието дело, в разпнатия Христос славата на Бог, който се предлага доброволно за всеки човек. „За да спаси всеки, който е отчаян, той пожела да се докосне до отчаянието, за да направи нашето най-горчиво отчаяние свое, Той извика от кръста:„ Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“, припомни папата, подчертавайки, че това е „вик, който спасява“, защото „Бог направи дори нашето изоставяне свое. И ние, сега, с него, вече не сме сами, никога“.
Две са срещите в следобедните часове на този 14 септември за папа Франциск: в 16 ч. с ромската общност в квартал Луник IX в Кошице, и в 17 ч. с младите хора, към които ще отправи слово от стадион „Локомотива“ в Кошице. Излитането със самолет за Братислава е насрочено за 18.30 ч.
Папата пристигна в Прешов, тръгвайки рано сутринта от летището в Братислава и пристигайки в Кошице, втория по големина град в Словакия, като след това с автомобил се отправи към мястото на литургията. Тук той беше посрещнат от архиепарха монсеньор Ян Бабиак, йезуит, много активен в пастирката дейност, който му отправи сърдечни думи за добре дошъл. Наред с другите свещеници, на Божествената литургия взе участие и кардинал Станислав Дживиш, почетен архиепископ на Краков и секретар на Йоан Павел II, който придружи светия папа по време на посещението му през 1995 г.