Папата сред ромите в Кошице: „Църквата е ваш дом“
Димитър Ганчев - Ватикана
Луник IX е най-големият ромски анклав в Словакия, смятан за най-голямото ромско гето в Европа. Той е един от 22 -те района на град Кошице в който живеят около 4300 роми. Изграждането на района започва в края на 70 -те години на миналия век и първите роми се преместват там през 1978 г. Луник IX е създаден като отделен градски квартал, със собствено автономно управление. Проблемите на цялата инфраструктура са значителни: няма електричество, газ и течаща вода, по-голямата част от обитателите са безработни. В този контекст, на 1 юли 2008 г. отците салезианци откриват мисия в Луник IX, а през ноември 2010 е осветена и църквата „Възкръсение Христово“, която е част от кварталния „Салезиански пастирски център“, построен с помощта на градската община. Срещата с ромската общност се проведе на площада пред Салезианския център. Папата бе посрещнат на входа на Центъра от директора, трима събратя и две ромски деца. Свои свидетелства представиха Ян и съпругата му Барта, включени в трудовата дейност на квартала.
„Никой в Църквата не трябва да се чувства чужд или изоставен – подчерта папата в словото си ромската общност. Това не е лозунг, а съществуванието на Църквата. Защото живота на Църквата е общност от призваните от Бог, като част от един и същ екип. Да, защото Бог ни желае такива, всеки различен, но всички обединени около Него. Господ ни вижда заедно. Това е Църквата, семейство от братя и сестри със същия Отец, който ни даде Исус като брат, за да разберем колко много Той обича братството и желае цялото човечество да стане универсално семейство“. „Да, Църквата е дом, тя е вашият дом“.
След като изслуша свидетелствата на Ян и Барта, папата посочи: „Вашият брак свидетелства повече от думите как конкретността на съвместния семеен живот може да събори много стереотипи, които изглеждат непреодолими. Не е лесно да се отиде отвъд предразсъдъците, дори сред християните. Не е лесно да оценяваш другите, често в тях се виждат препятствия или противници и се изказват преценки, без да се познават лицата им и техните истории“.
Папата припомни думите на Исус в Евангелието: „Не съдете“ (Мат. 7,1). „Колко често сме снизходителни към себе си и осъдителни към другите. Колко често присъдите са предразсъдъци. Това е да обезобразим с думи красотата на Божиите деца, които са наши братя. Не може да се сведе реалността на другия според собствените модели и клишета, хората не могат да бъдат схематизирани. За да познаеш истински един човек, трябва първо да го признаеш: да признаем, че всеки носи в себе си неудържимата красота на Божието син, в която се отразява Създателят.
Скъпи братя и сестри, твърде много пъти сте били обект на предубеждения и безмилостни преценки, на дискриминационни стереотипи, на клеветнически думи и оскърбителни жестове. С това всички сме станали по -бедни, бедни на човечност. Това, от което се нуждаем, за да възстановим достойнството, е да преминем от предразсъдъци към диалог, от затваряне към интеграция“.
„Но какво трябва да се направи?“, запита риторично папата. Отговорът се съдържа в свидетелствата на другата ромска двойка Никола и Рене, чиято любовна история се ражда и разцъфтява благодарение на близостта и насърчението, което получават:
„Вие се почувствахте отговорни и поискахте да се трудите; почувствахте се обичани и сте израснали с желанието да дадете нещо повече на децата си – каза папата. Така, вие ни дадохте ценно послание: където има грижа за човека, където има пастирска работа, където има търпение и конкретност, плодовете не закъсняват. Не веднага, но с течение на времето те пристигат“.
„Присъдите и предразсъдъците само увеличават дистанцията. Противопоставянето и силните думи не помагат. Гетизирането на хората не решава нищо. Когато затварянето се подхранва, рано или късно гневът избухва. Пътят към мирното съжителство е интеграцията. Това е органичен, бавен и жизненоважен процес, който започва с взаимно познание, продължава търпеливо и гледа към бъдещето“.
Папата отправи поглед към децата, чиито големи мечти не трябва да бъдат разрушени от нашите бариери: „Те са нашият ориентир. Те искат да растат заедно с другите, без пречки и забрани. Те заслужават интегриран и свободен живот. Те са тези, които мотивират далновидния избор, който не търси незабавно съгласие, а гледа към бъдещето на всеки. Трябва да се направи смел избор за децата: за тяхното достойнство, за тяхното образование, така че да растат вкоренени в произхода си, но заедно с това да не бъдат ограничавани техните възможности“.
Накрая папата призова всички обитатели на Луник IX да преминат отвъд страховете, отвъд раните от миналото, с увереност, стъпка по стъпка към „честен труд, достойно да печелят насъщния хляб, в подхранване на взаимното доверие. И в молитва един за друг, защото това е, което ни води и ни дава сила“.
Преди да се раздели с ромската общност, папата даде своя апостолически благослов: „Насърчавам ви, благославям ви и ви прегръщам от името на цялата Църква. Благодаря. Паликерав“.
(dg/vatn)
