Папа Франциск желае да посети Канада

Алесандро де Каролис – Светла Чалъкова - Ватикана

По време на молитвата „Ангел Господен“, това лято, или по-точно на 6 юли, папа Франциск сподели с присъстващите вярващи болката си от драматичните, жестоки новини, дошли от Канада няколко седмици по-рано. Ставаше въпрос за едно католическо училище, Kamloops Indian Residential School, превърнало се в епицентър на ужаса, в което бива открит масов гроб с над 200 човешки останки на канадски местни жители, разкривайки минало на необичайна жестокост. Откритие, което накара северноамериканските епископи незабавно да изразят своята „mea culpa“ и да активират поредица от проекти за подкрепата на местните общности, в процес на помирение, чиято кулминация сега е представена от желанието на папата да отиде в Канада „на дата, която ще бъде определена по-късно“, както уточнява Ватиканския пресцентър, съобщаващ за поканата отправена към Франциск от прелатите на страната.

Дидактика на насилието

Зад това зловещо откритие стои една история на злоупотреби, на насилия, извършени срещу хиляди - около 4000 - от приблизително 150 000 деца от коренното население, които са посещавали училището от края на 19-ти век до края на 1960 година. През 1978 г. училището е напълно затворено. Деца, разделени от семействата си, за да бъдат включени в програма за културна асимилация, която, наред с други неща, е включвала „дидактическата“ забрана да се говори езика на произход, но също скрити форми на по-лоши злоупотреби. Още през 2015 г. Комисията за истина и помирение на Канада изготви, след седем години проучване, доклад, който описва подробно малтретирането и дискомфорта, преди всичко недохранването, понесени от коренното население в рамките на политиките, определени от федералното правителство.

От травмата до надеждата

Участието на канадски църковни структури в тази спирала на ужаса –към гореспоменатите масови гробове трябва да се добави и последвалото откритие на други 715 анонимни гроба близо до друга структура, Marieval Indian Residential School – накара Епископската конференция на Канада преди всичко да изрази своето „разкаяние“ за малтретиранията и смъртта на хиляди деца от коренното население и да признае „с болка, че историческата травма и наследството на страданието и предизвикателствата, пред които са изправени коренните народи продължават и до днес“. Това поемане на отговорността бе последвано от конкретни ангажименти към местните общности.

Един дълъг път

По-конкретно, на национално ниво бяха отпуснати 30 милиона долара за максимум пет години, за да се придружи процесът на помирение с различни инициативи. Програмите, целите и фондовете са и ще бъдат предмет на обсъждане с лидерите от коренното население и към тях ще се включат епархии, енории и църковни органи. Говорейки по канадската телевизия преди време, архиепископът на Реджина, Доналд Болен, нарече този процес един „дълъг път“. „Трябва – изтъкна той - да вървим редом с коренното население в тяхното търсене на справедливост. Не трябва да крием нищо и да поискаме прошка, когато стане ясно, че е важно да го направим. Трябва да продължим с конкретни действия за справедливостта и помирението“