Папа Йоан Павел I ще бъде провъзгласен за блажен
Става въпрос за изцелението, извършено на 23 юли 2011 г. в Буенос Айрес, на единадесетгодишно момиче, страдащо от „тежка остра възпалителна енцефалопатия, злокачествена епилептична болест и септичен шок“, което на практика означава близо до смъртта. Датата за беатификацията ще бъде допълнително установена от папа Франциск.
Роден на 17 октомври 1912 г. във Форно ди Канале (сега Канале д'Агордо), в италианската провинция Белуно, и починал на 28 септември 1978 г. във Ватикана, Албино Лучани, избран за папа с името Йоан Павел I, е бил на папския престол само 33 дни, един от най -кратките понтификати в историята. Той е син на работник социалист, който е работил дълго време като емигрант в Швейцария. В бележката, която баща му пише, давайки му съгласие да постъпи в семинарията, четем: „Надявам се, че когато станеш свещеник, ще бъдеш на страната на бедните, защото Христос беше на тяхна страна“. Думи, които Лучани ще прилага на практика през целия си живот.
Албино Лучани е ръкоположен за свещеник през 1935 г., а през 1958 г., веднага след изборането му, Йоан XXIII, който го познава като патриарх на Венеция, го назначава за епископ на Виторио Венето. Син на бедна земя, характеризираща се с емиграция, но също така много жизнена от социална гледна точка, и на Църква, дала големи духовници, Лучани участва в работата на Втория Ватикански Вселенски събор и с ентусиазъм прилага неговите директиви. Голяма част от времето си прекарва в изповедалнята, той е пастир, близък до народа си. В годините, в които се обсъжда законността на противозачатъчните хапчета, той многократно се изразява за откритост от страна на Църквата, след като е изслушал много млади семейства. След излизането на енцикликата за човешкия живот Humanae vitae, с която Павел VI обявява хапчето за морално незаконно през 1968 г., епископът на Виторио Венето ще популяризира документа, придържайки се към учението на Папата. Павел VI, който високо го оценява, в края на 1969 г. го назначава за патриарх на Венеция, а през март 1973 г. го издига в кардиналски сан.
Лучани, който е избрал думата „humilitas“ за своя епископски герб, е църковен пастир, който живее смирено, но твърдо защитава онова, което е от съществено значение във вярата, социално открит и близо до бедните и работниците. Той е безкомпромисен към безскрупулното използване на парите срещу хората, както се вижда от неговата твърда позиция по време на икономически скандал във Виторио Венето, в който участва един от неговите свещеници. В своето папско учение особено настоява за милосърдието.
Умира внезапно в нощта на 28 септември 1978 г. Открит е безжизнен от монахинята, която всяка сутрин носи кафе в стаята му. За няколко седмици от своя понтификат той беше влязъл в сърцата на милиони хора, заради своята семплота, смирението, думите в защита на най -малките и заради евангелската си усмивка. Около тази внезапна и неочаквана смърт са изградени много теории и предполагаеми сюжети, послужили за продажба на книги и производство на филми. Документирано изследване на смъртта, подписано от вицепостулатора на каноничния процес за беатификация Стефания Фаласка, окончателно приключва случая.
Светостта на Албино Лучани се разпространява много бързо. Много хора са се обръщали в молитвите си към него, молят му се и сега. Много обикновени хора, а също и епископите на Бразилия, поискаха откриването на каноничния процес за неговата беатификация, който сега, след обмислен процес, достигна своя завършек.
(dg/vatn)
