Франциск: да преосмислим присъствието на човешкото същество в света

Франческа Сабатинели-Димитър Ганчев - Ватикана

Изправени пред революцията, която засяга "съществените възли на човешкото съществувание", е необходимо да се положат "творчески усилия" и "преосмисляне на присъствието на човешкото същество в света". Това подчертава папа Франциск във видеопосланието до пленарното заседание на Папския съвет за култура, посветено на необходимия хуманизъм. Папата посочва необходимостта да се отговори на многото въпроси, поставени от пандемията, преди всичко основните, като смисълът на съществуването, въпросът за Бог и човешкото същество:

„В настоящия етап от историята се нуждаем не само от нови икономически програми или нови рецепти срещу вируса, но преди всичко от нова хуманистична перспектива, основана на библейско Откровение, обогатена от наследството на класическата традиция, както и от размисъл за човешката личност, присъстваща в различни култури“.

Краят на идеологиите и светския хуманизъм

Франциск цитира папа Павел VI, който в края на Втория Ватикански събор през 1965г. прикани човечеството, което със своя светски светски хуманизъм предизвика християнската визия и остана затворено за трансцендентността, „да признае нашия нов хуманизъм“. Оттогава, изминаха около 60 години и от онзи светски хуманизъм е останал само спомена:

В нашата ера, белязана от края на идеологиите, той изглежда забравен и погребан пред новите промени, предизвикани от информационната революция и невероятното развитие в науките, които ни принуждават да преосмислим отново какво е човешкото същество. Въпросът за хуманизма произтича от въпроса: какво е човекът, човешкото същество?

Актуалността на съборната конситуция „Gaudium et spes“

В този момент, който Франциск определя като „втечнен или газообразен“ и оживен от „втечнената модерност на съвременната културна визия“, той припомня съборната конституция „Gaudium et spes“, която показва колко много Църквата все още трябва да даде на света и че „изисква от нас да признаем и оценим, с увереност и смелост, интелектуалните, духовните и материалните постижения, появили се оттогава в различни сектори на човешкото познание“:

Днес е в ход революция – да, революция – която докосва съществените възли на човешкото съществувание и изисква творчески усилия придружени от мисъл и действие. И двете. Разбирането за създаването, раждането и смъртта се променят структурно. Поставя се под въпрос спецификата на човешкото същество в цялото творение, неговата уникалност спрямо другите животни и дори връзката му с апаратите и машините.

Човекът, служител на живота

Без да се поддава на критиката и отричането, Франциск посочва, че е настъпил момента да се помисли за „присъствието на човешкото същество в света в светлината на хуманистичната традиция: като служител на живота, а не негов господар, като строител на общо благо с ценностите на солидарността и състраданието“. Наред с въпроса за Бог, допълва папата, днес има още един, който засяга човешкото същество и неговата идентичност:

Свещеното писание ни предлага основните координати, за да очертаем една антропология на човешкото същество в отношенията му с Бога, в сложността на взаимоотношенията между мъжа и жената и във връзката с времето и пространството, в което живее.

Сливането "между древната и библейската мъдрост остава все още плодотворен модел", отбелязва папата.  Въпреки това, библейският и класическият хуманизъм днес трябва да се отвори към това, което други култури и други хуманистични традиции могат да дадат. Всичко това, заключава папа Франциск, става „най-доброто средство за разрешаване на тревожните въпроси за бъдещето на човечеството“, тъй като светът, днес повече от всякога, „има нужда да преоткрие значението и стойността на човека изправен пред съвременните предизвикателства“.

(dg/vatn)