Папата към духовенството в Кипър: бъдете търпелива и братска Църква
Светла Чалъкова – Ватикана
Първите думи на папа Франциск в това 35-то международно апостолическо пътуване са отправени към католическото духовенство и общност на острова, с което се срещна в маронитската катедрала „Дева Мария на Благодатта“ в Никозия, седалище на кипърската архиепархия, посетена от Бенедикт XVI по време на апостолическото му пътуването през 2010 г.
Но посланието на Франциск е отправено към цяла Европа, фрагментирана и белязана от криза на вярата: „За да изградим бъдеще, достойно за човека, трябва да работим заедно, да преодолеем разделенията, да съборим стените и да култивираме единството на мечтите“. На тази първа среща на острова, граница между Европа и Азия, приъстват свещеници, монаси и монахини дякони, катехети, асоциации и църковни движения.
В катедралата, веднага след пристигането си в Кипър, папата пристигна с кола сред поздравяващите от балконите на околните сгради хора. На главния вход папата бе посрещнат от маронитският патриарх, кардинал Бешара Бутрос Раи и архиепископ Селим Жан Сфейр, който му подаде светената вода и кръста, които папата се навежда, за да целуне. Всички заедно влезнаха в катедралата, вървящи един до друг, по дългия червен килим, върху който се отразява светлината на месинговите полилеи и витражите, украсени с фигури на светци: образ на това братство, за което Папата призовава в словото си, на което ви предлагаме пълния текст.
******
Блаженства, скъпи братя епископи,
Уважаеми свещеници, богопосветени мъже и жени,
скъпи катехети, братя и сестри, Χαίρετε! [Здравейте!]
Щастлив съм, че съм сред вас. Искам да изразя своята благодарност към кардинал Бешара Бутрос Раи за думите, отправени към мен, и да поздравя патриарх Пиербатиста Пицабала с обич. Благодаря на всички вас, за вашето служение и вашата служба; по-специално на вас, сестри, за образователната работа в училището, често посещавано от децата на острова, място за срещи, за диалог, изучаване на изкуството за изграждане на мостове. Благодаря! Благодаря на всички за близостта ви с хората, особено в социалния и работния контекст, където е по-трудно.
Споделям радостта си да посетя тази земя, вървейки като поклонник по стъпките на великия апостол Варнава, син на този народ, ученик обичащ силно Исус, безстрашен вестител на Евангелието, който, минавайки сред зараждащите се християнски общности, видя действието на Божията благодат благодатта и се зарадва и „и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа” (Деяния 11, 23). И аз идвам със същото желание: да видя Божията благодат как действа във вашата Църква и във вашата земя, да се радвам с вас за чудесата, които Господ върши, и да ви увещавая да постоянствате винаги, без да се уморявате, без никога да се обезсърчавате. Бог е по-голям! Бог е по-голям от нашите противоречия. Напред!
Гледам ви и виждам богатството на вашето разнообразие. Поздравявам Маронитската църква, която през вековете дойде на острова няколко пъти и, често преминавайки през много изпитания, остана непоклатима във вярата. Когато си мисля за Ливан, изпитвам голямо безпокойство за кризата, пред която е изправен, и усещам страданието на един народ, уморен и изпитан от насилието и болката. Нося в молитвата си желанието за мир, което се издига от сърцето на тази страна. Благодаря ви за това, което правите в Църквата, в Кипър. Ливанските кедри се споменават много пъти в Писанието като образци на красота и величие. Но дори и големия кедър започва от корените и бавно пониква. Вие сте тези корени, присадени в Кипър, за да разпространявате благоуханието и красотата на Евангелието. Благодаря!
Поздравявам и Латинската църква, присъстваща тук от хилядолетия, която с течение на времето видя, заедно със своите да нараства ентусиазмът на вярата, и която днес, благодарение на присъствието на толкова много братя и сестри мигранти, се представя като „многоцветен“ народ, истинско място за срещи между различни етнически групи и култури. Това лице на Църквата отразява ролята на Кипър в европейския континент: земя на златни полета, остров, гален от морските вълни, но преди всичко история, която е преплетена с народи и мозайка от срещи. Такава е и Църквата: католическа, тоест универсална, отворено пространство, в което всички са добре дошли и достигнати от Божията милост и поканата да обичат. В Католическата църква няма и не трябва да има стени. Нека не го забравяме! Никой от нас не е бил призован тук да проповядва прозелитизъм Прозелитизмът е стерилен, не дава живот. Всички сме призовани от милостта на Бог, който никога не се уморява да призовава, никога не се уморява да бъде близо, никога не се уморява да прощава. Къде са корените на нашето християнско призвание? В Божията милост. Никога не трябва да забравяме това. Господ не разочарова; неговата милост не разочарова. Винаги ни чака. В католическата църква няма и не трябва да има стени, моля ви! Тя е общ дом, място на взаимоотношенията, на съвместното съществуване на различията: онзи обред, онзи друг обред ...; един мисли по този начин, тази монахиня вижда така, другата вижда по друг начин... Разнообразието на всички и в това разнообразие, богатството на единството. И кой прави единството? Светия Дух. И кой прави разнообразието? Светия Дух. Който може да разбере разбира. Той е автор на разнообразието и е автор на хармонията. Свети Василий казваше: „Ipse harmonia est“. Той е Този, Който създава разнообразието от дарби и хармоничното единство на Църквата.
Скъпи приятели, сега бих искал да споделя с вас нещо за Свети Варнава, вашият брат и покровител, вземайки от неговия живот и мисия две думи.
Първото е търпението. За Варнава се говори като за велик човек с вяра и уравновесеност, който е избран от Църквата на Йерусалим - можем да кажем Църквата-майка - като най-подходящия човек да посети една нова общност, тази на Антиохия, съставена от няколко новопокръстени езичници. Той е изпратен да отиде да види какво се случва, почти като изследовател. Там намира хора, които идват от друг свят, друга култура, друга религиозна чувствителност; хора, които току-що са променили живота си и следователно имат вяра, пълна с ентусиазъм, но все още крехка, като в началото При цялата тази ситуация отношението на Варнава е на голямо търпение: знае да чака. Знае да чака да порасне дървото. Това е търпението постоянно да тръгваш на път; търпението да влезеш в живота на непознати досега хора; търпението да се приеме новостта, без да се съди прибързано; търпението на проницателността, което знае как да долови знаците на Божието дело навсякъде; търпението за „изучаването“ на други култури и традиции. Варнава преди всичко има търпението на придружаването: остава да растат, придружавайки. Той не смазва крехката вяра на новодошлите със строги, негъвкави нагласи или с твърде взискателни искания по отношение на спазването на предписанията. Не. Оставя ги да растат, придружава ги, хваща ги за ръка, разговаря с тях. Варнава не се скандализира, така както един баща и майка не се скандализират от децата си, а ги придружават, помагат им да растат. Имайте предвид това: разделенията, прозелитизмът в Църквата не са подходящи. Оставете хората да растат и ги придружавайте. И ако трябва да се скарате на някого, скарайте му се, но с любов, с мир. Това е човекът на търпението
Имаме нужда от търпелива Църква, скъпи братя и сестри. От Църква, която не се оставя да бъде разстроена и обезпокоена от промените, а спокойно приема новостите и разпознава ситуациите в светлината на Евангелието. На този остров работата, която вие вършите за посрещането на новите братя и сестри, които идват от други брегове на света, е ценна: като Варнава, вие също сте призвани да култивирате търпелив и внимателен поглед, да бъдете видими и достоверни знаци на търпението на Бог, който никога не оставя никого извън дома, не оставя никого без нежната си прегръдка. Църквата в Кипър има тези отворени обятия: тя привема, интегрира, придружава. Това също е важно послание за Църквата в цяла Европа, белязана от кризата на вярата: не е необходимо да бъдете импулсивни, не е нужно да сте агресивни или носталгични или оплакващи се, а е добре да продължите да четете знаците на времето, а също и знаците на кризата. Необходимо е отново да се започне да се проповядва Евангелието с търпение, да се вземат в ръка Блаженствата и да се прогласяват, особено на новите поколения. На вас, братя епископи, бих искал да кажа: бъдете пастири търпеливи в близост, не се уморявайте да търсите Бог в молитвата, да търсите свещениците в срещата, братята от другите християнски изповедания с уважение и грижа, вярващите там, където живеят. А на вас, скъпи свещеници, които сте тук, бих искал да кажа: бъдете търпеливи с вярващите, винаги готови да ги насърчите, бъдете неуморни служители на Божията прошка и милост. Никога строги съдии, винаги любящи бащи.
Когато чета притчата за блудния син, по-големият брат беше строг съдия, но бащата беше милостив, образът на Отца, който винаги прощава, наистина, който винаги чака ние да простим! Миналата година група млади хора, които правят шоу програми, поп музика, искаха да направят притчата за блудния син, възпята в поп музика и диалози... Красиво! Но най-красивото е последната дискусия, когато блудният син отива при приятел и казва: „Не мога да продължавам така. Искам да се прибера, но се страхувам, че татко ще затвори вратата пред мен, ще ме изхвърли. Страх ме е от това и не знам как да го направя "-" Но баща ти е добър!" – „Да, ама знаеш ли... брат ми е там, който му говори разни неща“. Към края на онази поп опера за блудния син неговият приятел му казва: „Направи едно нещо: пиши на баща си и му кажи, че искаш да се върнеш, но се страхуваш, че няма да те посрещне добре. Кажи на баща си, че ако иска да те приеме добре, да сложи носна кърпа на най-високия прозорец на къщата, по този начин баща ти ще ти каже дали ще те посрещне или ще ви прогони." Така приключва този акт. В следващия акт блудният син е на път за бащината си къща. И докато пътува се обръща и виждаш бащината си къща: пълна с бели кърпички! Пълна! Това е Бог за нас. Това е Бог за нас. Той никога не се уморява да прощава. И когато синът започва да говори: „Ах, господине, направих това…“ – „Млъкни“, му казва бащата и му затваря с ръка устата. Вас свещеници моля, не бъдете строги в изповедта. Когато видиш, че някой е в беда, казвай „Разбирам, разбирам“. Това не означава "великодушие и прекалена щедрост" не. Означава сърце на бащата, както бащинско е сърцето на Бог. Делото, което Господ върши в живота на всеки човек, е свещена история: нека се пристрастим към нея. В многообразното разнообразие на вашия народ търпението означава също да имате уши и сърца за различни духовни чувствителности, различни начини за изразяване на вярата, различни култури. Църквата не иска да уеднаквява - не, моля ви! - а да интегрира всички култури, всички психологии на хората, с майчино търпение, защото Църквата е майка. Това е, което искаме да направим с Божията благодат по синодалния път: търпелива молитва, търпеливо изслушване за едн Църква, послушна на Бог и отворена към човека. Това бе търпението, един от аспектите на Варнава.
В историята на Варнава има един втори важен аспект, който бих искал да подчертая: срещата му с Павел от Тарс и тяхното братско приятелство, което ще ги накара да изживеят мисията заедно. След обръщането на Павел, който преди това е бил безмилостен гонител на християните, „всички се страхуваха от него, като още не вярваха, че е ученик“ (Деяния 9, 26). Тук книгата Деяния на Апостолите казва едно много красиво нещо: „Варнава го взе със себе си” (ст. 27). Той го въвежда в обществото, разказва какво му се е случило, гарантира за него. Да чуем това "той го взе със себе си". Изразът напомня същата мисия на Исус, който взе учениците със себе си от улиците на Галилея, който пое върху себе си нашето наранено от греха човечество. Това е отношение на приятелство, отношението на споделяне на живота. Да вземеш със себе си, да поемеш върху себе си означава да се поеме отговорност за историята на другия, да си дадеш време да го опознаеш, без да му поставяш етикети, да го натовариш на раменете, когато е уморен или ранен, както прави добрия самарянин (вж. Лк 10, 25-37). Това се нарича братство. Това е втората дума, която бих искал да ви кажа. Първата е търпение, втората е братство.
Варнава и Павел, като братя, пътуват заедно, за да проповядват Евангелието, дори в разгара на гонения. В Антиохийската църква „те останаха заедно цяла година и поучаваха много хора“ (Деяния 11, 26). И двамата, по волята на Светия Дух, бяха отредени за по-голяма мисия и „отплават за Кипър“ (Деяния 13, 4). И Божието Слово напрадваше и растеше не само поради човешките им качества, но преди всичко, защото бяха братя в името на Бог и това тяхно братство направи заповедта на любовта да блесне. Различни братя - като пръстите на ръката, всички различни - но всички с едно и също достойнство. Братя. Но след това, както се случва в живота, се случва неочакван факт: Деянията ни казват, че двамата имат силно разногласие и пътищата им се разделят (вж. Деяния 15, 39). Дори сред братята има дискусии, понякога се карат. Павел и Варнава обаче не се разделят по лични причини, а защото обсъждат служението си, как да изпълнят мисията, и имат различни виждания.
Варнава иска да вземе на мисия също младия, но Павел не иска. Те спорят, но от някои последващи писма на Павел става ясно, че между двамата не е имало враждебност. Дори на Тимотей, който трябва да се присъедини към него по-късно, Павел пише: „Опитай се да дойдеш бързо при мен [...] Вземи Марко със себе си [именно него!] и го доведи, защото ще ми бъде полезен за служението“ ( 2 Tm 4, 9.11). Това е братството в Църквата: човек може да обсъжда различни виждания, относно гледни точки - и е по-добре да го направите, струва си, това е добре, малко дискусия е добре - за различни чувствителност и идеи, защото е лошо никога да не спорите. Когато има този твърде строг мир, той не принадлежи на Бог. В едно семейство братята обсъждат, обменят гледни точки. Аз храня съмнения към тези, които никога не спорят, защото имат скрити „планове“, винаги. Това е братството на Църквата: могат да се обсъждате виждания, чувствителности, различни идеи и в някои случаи прямото казване на неща в лицето, това помага в някои случаи, а не да ги казвате зад гърба, с клевети, които не са добро за никого. Дискусията е възможност за растеж и промяна. Но нека винаги помним: дискутираме, но не за да водим война, да не се налагаме, а да изразяваме и живеем жизнеността на Духа, който е любов и общение. Ние спорим, но оставаме братя. Спомням си, че като дете бяхме петима. Спорихме се помежду си, понякога силно, не всеки ден, а след това всички бяхме заедно на масата. Дискусията за семейството, което има майка, майката Църква: децата спорят.
Скъпи братя и сестри, имаме нужда от братска Църква, която е инструмент на братството за света. Тук в Кипър има много духовни и църковни чувствителности, различни истории за произход, различни обреди и традиции; но не трябва да чувстваме разнообразието като заплаха за идентичността, нито трябва да ревнуваме и да се тревожим за съответните пространства. Ако изпаднем в това изкушение, страхът расте, страхът поражда недоверие, недоверието води до подозрение и рано или късно води до война. Ние сме братя, обичани от един само Отец. Потопени сте в Средиземно море: море на различни истории, море, което бе люлка на много цивилизации, море, от което все още слизат хора, народи и култури от цял свят. С вашето братство можете да напомните на всички, на цяла Европа, че за да се изгради бъдеще, достойно за човека, е необходимо да работим заедно, да преодолеем разделенията, да съборим стените и да култивираме мечтата за единство. Трябва да се приемаме и да се интегрираме, да вървим заедно, да бъдем всички братя и сестри!
Благодаря ви за това, което сте и за това, което правите, за радостта, с която проповядвате Евангелието и за усилията и жертвите, с които го поддържате и го карате да напредва. Това е пътят, замислен от светите апостоли Павел и Варнава. Пожелавам ви винаги да бъдете търпелива Църква, която разпознава, която не се страхува никога, придружава и интегрира; и братска църква, която прави място за другия, обсъжда, но остава единна и расте в дискусията. Благославям ви и моля, всеки един от вас продължавайте да се молите за мен, защото имам нужда от това! Efcharistó! [Благодаря!]
