Франциск към католиците в Кипър: провъзгласявайте Евангелието с радост

Тициана Кампизи – Светла Чалъкова - Ватикана

„Да отидем при Исус, за да ни изцели; да носим заедно раните си; да възвестяваме с радост Евангелието". Това според папа Франциск е поучението от днешния евангелски откъс, който разказва за двама слепи хора, изцелени от Исус и, който бе в център на проповедта му на литургията на футболния стадион в Никозия, във втория ден от визитата му на острова, граница между Европа и Азия и първата на кипърска земя. Футболното игрище, в чийто център е поставен олтара, украсен с жълти цветя и обърнат към трибуната, е облято в слънце. Оттам около 10.000-те присъстващи  вярващи могат да видят голямо Разпятие и от двете страни символите на апостолическото пътуване: апостол Варнава и остров Кипър.

В размишлението си Франциск се фокусира върху опита на двамата главни герои в Евангелието, свързвайки го с днешната реалност.

„Двете действащи лица в днешното Евангелие – каза папата - са слепи, но виждат най-важното: признават Исус като Месията, който е дошъл на света. Те му се доверяват и го следват в търсене на светлина за очите им. Те не мислят поотделно за собствената си слепота, а искат помощ заедно“, отбеляза папата, според когото това е „красноречивият знак на християнския живот, отличителната черта на църковния дух: да мислиш, говориш, действаш като „ние“, излизайки от индивидуализма и претекста за самодостатъчност, които разболяват сърцето“. „Не можем сами да се изправим срещу тъмнината – посочи папата –. Ако носим вътрешната си слепота сами, ние сме съкрушени”. Вместо това се нуждаем „да бъдем един до друг, да споделяме раните си, да вървим заедно по пътя“, каза още папата, който насърчи:

„Скъпи братя и сестри, пред всеки личен мрак и предизвикателствата, пред които сме изправени в Църквата и обществото, ние сме призовани да обновим братството. Ако останем разделени помежду си, ако всеки мисли само за себе си или за групата си, ако не се сплотим, не водим диалог, не вървим заедно, не можем да се изцелим напълно от слепотата. Изцелението идва, когато раните се носят заедно, когато се сблъскваме с проблемите заедно, когато се слушаме и говорим един с друг. Това е благодатта да живееш в общност, да разбираш стойността на това да бъдеш общност“.

Оттук и поканата на папата към вярващите „да бъдат винаги единни“ и „така да вървят напред с радост“.

Слепотата на сърцето и утехата, предложена от Исус

Според папа Франциск днес ние също „носим слепотата в сърцето“ и „като двамата слепци, ние сме пътници, често потопени в мрака на живота“. Ето защо „първото нещо, което трябва да направим, е да отидем при Исус“, да приемем поканата му да се приближи до Него, уморени и потиснати, за да намерим утеха. И въпреки това много пъти човек предпочита да остане затворен в себе си, да остане сам със собствения си мрак, да се окайва - отбеляза папата - приемайки лошата компания на тъгата, докато вместо това „Исус е лекарят, истинската светлина, която осветява всеки човек , която дарява топлина, любов и освобождава сърцето от злото“.

Грехът ни прави слепи, изкривявайки реалността

Но двамата главни герои в Евангелието имат на какво да ни научат, „чрез споделянето на своите страдания и с братското си приятелство“, каза папата, който добави:

„Всеки от нас е сляп по някакъв начин поради греха, което ни пречи да виждаме Бог като Баща, а другите като братя. Това прави греха: изкривява реалността, кара ни да виждаме Бог като господар, а другите като проблеми. Това е дело на изкусителя, който фалшифицира нещата и е склонен да ни ги показва в негативна светлина, за да ни хвърли в отчаяние и огорчение“.

Радостта е отличителният знак на християнина

Накрая Франциск подчерта ентусиазма на двамата слепци „за това, че са били изцелени и радостта от преживяното на срещата с Исус, което ги подтиква да не се вслушат в препоръката да не казват нищо на никого и да разпространят вестта за тяхното изцеление“. За папата, повече от непокорство, тук се откроява един „друг отличителен белег на християнина: радостта от Евангелието, която е неудържима, изпълва сърцето и целия живот на тези, които се срещат с Исус, освобождава от риска на една  интимистка, сериозна и тъжна вяра и въвежда в динамиката на свидетелството”. Радост, която Франциск намира и сред вярващите, присъстващи на стадиона:

„Скъпи приятели, радвам се да ви видя и да видя, че живеете освобождаващото провъзгласяване на Евангелието с радост. Благодаря ви за това. Не става въпрос за прозелитизъм, моля ви никога правете прозелитизъм, не става въпрос за прозелитизъм, а за свидетелство; не за осъждащ морализъм, не, не го правете, а за милосърдие, което прегръща; не на външен култ, а на изживяна любов. Насърчавам ви да продължавате по този път: като двамата слепци от Евангелието, ние също подновяваме срещата с Исус и излизаме от себе си без страх, за да Го свидетелстваме на тези, които срещаме!“.

Сейте Евангелието в ежедневието

За папата „има нужда от просветени, но преди всичко сияйни християни, които се докосват с нежност до слепотата на своите братя; които с жестове и утешителни думи запалват светлини на надеждата в мрака. Християни, които сеят семената на Евангелието в сухите ниви на ежедневието, които носят милувки в самотата на страданието и бедността”. В края на своята проповед Франциск увери, че Исус също минава по улиците на Кипър, лекувайки раните и немощите и обновявайки братството и прикани вярващите да призовават с Него три пъти: „Ела, Господи Исусе“.