Папата от Лесбос: нека спрем потъването на цивилизацията

Франческа Сабатинели – Маня Кавалджиева – Ватикана

Нека спрем това потъване на цивилизацията, нека не позволяваме на mare nostrum (нашето море) да стане mare mortuum (море на смъртта). Папа  Франциск отправи прочувствен апел от Лесбос, островът-символ на трагедията на мигрантите, на „най-сериозната хуманитарна катастрофа след Втората световна война“, който остров папата посети още  през 2016 г. Днес Светият Отец отново говори на това наранено човечество, вглеждайки се в очите на мигрантите,  „изпълнени със страх и очакване, очи, които видяха насилие и бедност, очи, белязани от твърде много сълзи“.

Преди да произнесе словото си, папата премина през бежанския лагер, между него и мигрантите нямаше разстояние, той изслуша преживявания и отправени искания; погали и прегърна децата, винаги обграден от топлина и усмивки, но също и от стената и от бодливата тел, която затваря тези хора, като един от лагерите, за които папата вече говори при посещението си в Кипър.

Франциск бе приет в Центъра за прием и идентификация в Митилини с поздравленията на президента на страната г-жа Катерина Сакеларопулу, която поясни как Гърция е понесла „неравномерната тежест на миграционната криза и на бежанците, която засяга цялото Средиземноморие“.

В отговор думите на папата веднага бяха разобличение, защото миграцията е „хуманитарна криза, която засяга всички“ и призова солидарността на цял свят:

И все пак има заложени хора, заложени човешки животи! Бъдещето на всички е заложено на карта, то ще бъде мирно само ако бъде интегрирано. Само ако бъде помирено с най-слабите, бъдещето ще бъде проспериращо. Защото когато бедните се отхвърлят, се отхвърля и мира. Затварянето и национализмът –историята показва това –  водят до катастрофални последици.

Затова Франциск насърчи да се следва урока на историята и да се предприемат широкообхватни политики:

Нека не се обръща гръб на действителността, нека се преустанови постоянното прехвърляне на отговорност, нека не се прехвърля винаги на други проблемът  с миграцията, сякаш това не засяга никого и е само безполезен товар, който някои са принудени да носят!

Папата продължи да гледа очите на мигрантите, които искат да не бъдат забравени:

През тази неделя, се моля на Бог да ни събуди от забравата за тези, които страдат, да ни освободи от индивидуализма, който изключва, да събуди сърцата, глухи за нуждите на ближния. И се моля и  на човека, на всеки човек: нека преодолеем парализата от страха, безразличието, което убива, циничната незаинтересованост, която с кадифени ръкавици осъжда на смърт онези, които са в периферията! Нека се борим из основи  с доминиращата мисъл, тази, която се върти около собственото его, около личния егоизъм, около собствения национален егоизъм, които се превръщат в мярка и критерий за всичко.

При първото си посещение на остров Лесбос преди пет години, папата бе придружен от Вселенския патриарх Вартоломей и от Йероним, архиепископ на Атина и на цяла Гърция. Франциск си припомни тези моменти, като отбеляза как оттогава „малко се е променило по въпроса за миграцията“, благодари на хората, които се ангажират с грижите за мигрантите и на населението и властите на Лесбос, които понесоха  лишения и оказаха гостоприемство, и благодари и на цяла Гърция за приема, „който става проблем, тъй като много пъти не се намира изход за хората, които трябва да отидат другаде“.

Колко горещи точки, където мигранти и бежанци живеят в условия, които са на предела, без да виждат решения на хоризонта! И все пак зачитането на хората и човешките права, особено на континента, който не пропуска да ги популяризира в цял свят,  винаги трябва да се пази и достойнството на всеки един трябва да е поставено пред всичко! Тъжно е, когато чуваме как като решение се предлага използването на общностните фондове за изграждане на стени.

„Ние сме в ерата на стените и бодливата тел”, каза още папата,  но сме изправени и пред страхове и несигурност, трудности и опасности, бариерите не решават нещата и не подобряват съвместното съществуване. Трябва да обединим усилията си, за да се „грижим за другите“.

Вместо да заставаме на страната на идеите, може да бъде полезно да започнем от реалността: да се спрем, да разширим погледа си, да погледнем на проблемите на по-голямата част от човечеството, на много населения, жертва на извънредни хуманитарни ситуации, за които те не виновни, а само ги понасят, често пъти след дълго време на експлоатация, която все още е в ход

Вместо да насаждаме страха от другия сред общественото мнение, трябва да говорим за „експлоатацията на бедните, за забравените и често щедро финансирани войни, за икономическите споразумения, сключени на гърба на хората, за скритите маневри на трафика на оръжие и разрастването на търговията с него".

Папата насърчи да погледнем лицата на децата, които изпитват съвестта, без да „напускаме бързо жестоките кадри с техните малки тела, лежащи безжизнени по плажовете“:

Средиземноморието, което хилядолетия наред е обединявало различни народи и далечни земи, се превръща в студено гробище без надгробни плочи. Този голям воден басейн, люлка на много цивилизации, сега изглежда като огледало на смъртта. Нека не позволяваме „маре нострум“ да се превърне в печално „маре мортуум“, това място на срещи да се превърне в сцена на сблъсъци! Нека не позволяваме това „море на спомените“ да се превърне в „море на забравата“. Моля ви, нека спрем това потъване на цивилизацията!

Франциск завърши словото си с  молитва към Дева Мария тя да ни научи да поставяме човешката действителност пред идеите и идеологиите, и да тръгнем с бързи стъпки към страдащите.