Ангел Господен: да търсим доброто, а не лошото у другите

Салваторе Чернуцио – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Ние говорим ли с доброта, или замърсяваме света, като пръскаме отрови: критикувайки, оплаквайки се, подхранвайки разпространяваща се агресия?“

В момент на криза и напрежение, на страх и международно неравновесие, в апела си на неделната молитва папа Франциск призова за мир, който, по неговите думи, се изгражда, като се започне от използваните думи. Като се спря на откъса от евангелието на Лука (6, 39-45), в който „Исус ни насърчава да се замислим за това, което виждаме и което казваме“, папата обърна внимание на последствията от неправилното и лекомисленото използване на думите, които могат да наранят като оръжие.

С думите можем също така да подхранваме предразсъдъци, да издигаме бариери, да нападаме и дори да унищожаваме нашите братя: сплетните нараняват и клеветата може да бъде по-остра от нож!

Гняв и агресивност в дигиталния свят

Риск, който нараства особено днес в дигиталния свят: твърде много думи, казва папата, които „се движат бързо“ и „предават гняв и агресивност, подават фалшиви новини и се възползват от колективните страхове, за да разпространяват неверни представи“. Папата цитира Даг Хамаршьолд, шведски държавник и дипломат, генерален секретар на ООН от 1953 до 1961 г., носител на Нобелова награда за мир, който бе казал: „да злоупотребяваш с думите, означава да презираш човешкото същество“.

Да се пазим от лекомислената употреба на думите

Вярно е това, както е вярно, че от начина, по който „говори един човек, разбираш какво той има в сърцето си".

Думите, които използваме, казват кои сме. Понякога обаче обръщаме малко внимание на нашите думи и ги използваме лекомислено. Но думите имат тежест: те ни позволяват да изразяваме мисли и чувства, да дадем глас на страховете, които имаме и на проектите, които възнамеряваме да осъществим, да благославяме Бог и другите.

Нека се запитаме какви думи използваме, каза папата на вярващите: „Думи, които изразяват внимание, уважение, разбиране, близост, състрадание, или думи, които преди всичко целят да ни направят красиви в очите на другите?“.

Сламката и гредата

По същия начин трябва да се замислим и за нашето „виждане“. Тоест  дали сме съсредоточени да гледаме „сламката в окото на брата си, без да забелязваме гредата в нашето око” (ст.41). Което означава, че сме „много внимателни към недостатъците на другите, дори и най-малките, като сламка, като спокойно пренебрегваме нашите собствени недостатъци, на които придаваме малка тежест“.

Винаги намираме причини да обвиняваме другите и да се оправдаваме. И много пъти се оплакваме от неща, които не са правилни в обществото, в Църквата, в света, без първо да се запитаме какви сме ние самите и без да полагаме усилия да променим преди всичко себе си.

„Всяка ползотворна, положителна промяна, трябва да започне от нас самите, в противен случай няма да има промяна“, добави папата.

Да признаем нашите недостатъци

Папата отбеляза, че по този начин „нашият поглед е сляп“. И ако сме слепи „не можем да претендираме да бъдем водачи и учители на другите: слепият наистина не може да води друг сляп човек“. Затова първото нещо е „да погледнем в себе си, за да признаем нашите недостатъци“, защото „ако не сме в състояние да видим нашите недостатъци, винаги ще сме склонни да преувеличаваме тези на другите. Ако обаче признаем нашите грешки и недостатъци, пред нас се отваря вратата на милосърдието”.

Да видим доброто, а не лошото у другите

По същество става въпрос да гледаме другите така, както Господ гледа нас, „който вижда преди всичко доброто, а не лошото”.

Бог ни гледа така: той не вижда у нас непоправими грешки, а деца, които правят грешки. Променя се гледната точка. Не се фокусира върху грешките, а върху децата, които правят грешки... Бог винаги различава човека от неговите грешки. Винаги вярва в човека и винаги е готов да прощава грешките. И знаем, че Бог винаги прощава.

Всички сме призовани да правим същото: „да търсим не лошото у другите, а доброто“.