Генерална аудиенция: да пазим и обичаме Църквата, такава каквато е
Адриана Мазоти – Светла Чалъкова - Ватикана
С днешната катехизисна беседа на генералната аудиенция, папата Франциск завърши цикъла от размишления посветен на фигурата на свети Йосиф, допълващ Апостолическото писмо Patris corde, написано от папата по повод 150-годишнина от провъзгласяването на Свети Йосиф за покровител на Католическата църква от Блажени Пий IX.
Ангел Господен се явява насън на Иосиф и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; (Мт 2,13-14)
Опазване на живота и човешкото развитие
Самото Евангелие ни обяснява – посочи папата - значението на титлата, приписвана на съпругата на Мария. Всъщност там се казва, че Йосиф „взема детето и майка Му със себе си и прави това, което Бог му е заповядал“. Задачата на Йосиф е да защитава Исус и Мария, да пази онези, които „са най-ценното съкровище на нашата вяра“. Папата отбеляза, че от нас зависи да направим същото и импровизирайки добави:
„Тук намираме една много красива следа за християнското призвание: да пази. Да пази живота, да пази човешкото развитие, да пази човешкия ум, да пази човешкото сърце, да пази човешкия труд... Християнинът е – можем да кажем – като свети Йосиф: трябва да пази. Да бъдеш християнин означава не само да приемеш вярата, да изповядваш вярата, но и да пазиш живота, своя живот, този на другите, живота на Църквата“.
Свети Йосиф е пазител на Исус и Мария
И двамата, Исус и майка Му, познаха състоянието на слабост и трябваше да бъдат защитени и обгрижвани. И цитирайки Patris Corde, папата заяви:
„В този смисъл Свети Йосиф не може да не бъде Пазител на Църквата, защото Църквата е продължението на Тялото Христово в историята, и в същото време в майчинството на Църквата се крие майчинството на Мария. Йосиф, продължавайки да защитава Църква, продължава да защитава Младенеца и неговата майка, а ние, обичайки Църквата, продължаваме да обичаме Младенеца и неговата майка”.
Йосиф закрилник на нуждаещите се
Франциск припомни, че Исус се идентифицира със своите по-малки братя до такава степен, че смята направеното на Него, като направено на нуждаещите се.
„Ето защо, всеки човек, който е гладен и жаден, всеки чужденец, всеки мигрант, всеки човек без дрехи, всеки болен, всеки затворник е „Младенеца“, който Йосиф пази. А ние, на свой ред, сме поканени да пазим тези хора, тези наши братя и сестри, както правеше Йосиф. За това той е призоваван като закрилник на всички нуждаещи се, на изгнаниците, на страдащите и дори на умиращите“.
Да се запитаме дали обичаме Църквата
Подобно на Йосиф – продължи Франциск - ние също трябва да се научим да „пазим“ бедните, но също и Тайнствата, Божия народ, нашата енория, виждайки във всеки Младенеца и неговата майка:
„Днес е обичайно, ежедневно, да се критикува Църквата, да се подчертават нейните несъответствия – които са много! – да се подчертават греховете, които в действителност са нашите несъответствия, нашите грехове, защото Църквата винаги е била народ от грешници, които срещат Божията милост.Нека се запитаме дали в дълбините на сърцето си обичаме Църквата, такава каквато е. Божий народ на път, с много ограничения, но с голямото желание да служи и да обича Бог.Всъщност само любовта ни прави способни да говорим истината изцяло, а не отчасти; да кажем какво не е наред, но и да признаем всичкото добро и святостта, които присъстват в Църквата“.
Църквата сме ние
Настоявайки над това, Франциск изтъкна, че е необходимо да обичаме Църквата и да вървим заедно с Църквата, като уточни:
„Църквата не е онази малка група, която е близка до свещеника и командва всички, не. Църквата сме всички, всички ние. На път. Да се пазим един друг, да се пазим взаимно. Това е добър въпрос: когато имам проблем с някого, опитвам ли се да го пазя или веднага го осъждам, говоря зад гърба му, унищожавам го? Трябва да пазя!“.
Да просим застъпничеството на свети Йосиф в трудностите
Папа Франциск насърчи всички вярващи да се молят на свети Йосиф, особено в най-трудните моменти от живота си и този на техните общности. Мнозина в историята на Църквата са правили това:
„Там където нашите грешки се превръщат в скандал, нека се молим на свети Йосиф да имаме смелостта да говорим истината, да поискаме прошка и смирено да започнем отначало. Там, където преследването възпрепятства прогласяването на Евангелието, нека изпросим от свети Йосиф силата и търпението, за да можем да понесем злоупотребите и страданията от любов към Евангелието. Там, където материалните и човешките средства са оскъдни и ни карат да изпитваме бедност, особено когато сме призвани да служим на най-малките, беззащитните, сираците, болните, изхвърлените от обществото, нека се помолим на свети Йосиф, за да бъде Провидение за нас.
Молитвата на папата
В края на катехизисната си беседа папата прикани всички присъстващи да призоват свети Йосиф с молитвата, която завършва писмото Patris Corde, поверявайки му „по специален начин Църквата, която страда и е в изпитание“:
„Здравей, пазителю на Изкупителя и съпруг на Дева Мария. На теб Бог повери своя Син;
в теб Мария положи своето доверие; с теб Христос стана човек. О, благословени Йосифе, покажи се баща и за нас и ни напътствай по пътя на живота. Придобий ни благодат, милост и смелост и ни защитавай от всяко зло. Амин“.
Да се съживят в Европа братството, уважението и свободата
В поздравите към вярващите и по-специално към полските поклонници, в края на генералната аудиенция, папа Франциск насочи мислите си към европейския континент, припомняйки литургичната паметта на светите Кирил и Методий, апостоли на славянските народи и покровители на Европа , която бе отбелязана на 14 февруари:
„Нека се помолим на Бог чрез тяхното застъпничество народите на този континент, осъзнаващи своите християнски корени, да събудят духа на помирение, братство, солидарност и уважение към всяка страна, към свободата на всяка страна“.