Папата за Юбилея през 2025 г.: знак за прераждане след страданията от пандемията

Салваторе Чернуцио – Светла Чалъкова - Ватикана

Знак за онова „прераждане, от което всички долавяме спешната нужда“, след повече от две години на пандемия, на съмнения, несигурност, страх от смъртта, от затворени енории, училища, офиси. Франциск насочва погледа си и ни кани да погледнем с очи пални с надежда към юбилея, който Универсалната Църква ще отбележи през 2025 г. „Поклонници на надеждата“ е мотото, избрано за тази Света година, която иска да насърчи „климата на надежда и доверие“ след опустошителната пандемия, както подчертава папата в посланието си до монсеньор Рино Физикела, председател на Папския съвет за насърчаване на новата евангелизация, ведомството, отговорен за организирането на събитието.

Събитие и дар

В документа, подписан в базиликата „Сан Джовани ин Латерано“ на 11 февруари, в памет на Пресвета Богородица Лурдска, Франциск припомня корените на този момент „от голямо духовно, църковно и социално значение“ – започвайки от първата Света година, обявена през 1300 г. от Бонифаций VIII до юбилея на милосърдието през 2016 г. – който през вековете е „дар на благодатта“ за многобройните вярващи, с индулгенциите и живите свидетелства на вярата“.

„Големият юбилей през 2000 г. въведе Църквата в третото хилядолетие от нейната история. Свети Йоан Павел II го очакваше силно и желаеше, с надеждата, всички християни, преодолени историческите разделения, да могат заедно да отпразнуват две хиляди години от рождението на Исус Христос, Спасителя на човечеството“.

Две години на болка

Сега, когато целта на първите 25 години на 21-ви век е близо, „ние сме призовани да приложим на практика е подготовка, която да позволи на християнския народ да изживее Светата година в цялото ѝ пастирско значение“, пише папата. Погледът му се насочва към настоящата епоха, сериозно наранена от пандемията на Covid. „През последните две години – подчертава Франциск – няма страна, която да не е била дълбоко разтърсена от внезапната епидемия, която освен че докосна с ръка трагедията на смъртта в самота, несигурността и условността на съществуването, промени нашия начин на живот“.

Като християни издрадахме заедно с всички братя и сестри същите страдания и ограничения. Нашите църкви останаха затворени, както и училищате, фабриките, офисите, магазините и местата, посветени на свободното време. Всички станахме свидетели на ограничаването на някои свободи и пандемията, освен болка, понякога породи съмнение, страх и недоумение в сърцата ни“.

Благодарност към науката

Оттук и благодарността на папата към мъжете и жените на науката, които „много бързо откриха първото лекарство, което постепенно ни позволява да се върнем към ежедневния живот“.

„Напълно сме уверени, че епидемията може да бъде преодоляна и светът ще преоткрие своите ритми на лични взаимоотношения и социален живот“.

Това е цел - казва папата – „която ще бъде по-лесно постижима, ако действаме с ефективна солидарност, така че най-нуждаещите се групи от населението да не бъдат пренебрегнати, и да може да се споделят с всички както научните открития, така и необходимите лекарства“.

Надежда и доверие

Папата отправя поканата е „да се поддържа запален факела на надеждата“ и „да се направи всичко възможно, така че всеки да си възвърне силата и увереността да гледа към бъдещето с отворен дух, уверено сърце и далновиден ум“.

Следващият юбилей ще благоприятства в голяма степен преустройството на атмосфера на надежда и доверие, като знак за ново прераждане, от което всички долавяме спешната необходимост.

„Въпреки това всичко ще бъде възможно, ако успеем да възстановим чувството за всеобщо братство, ако не затваряме очите си пред драмата на ширещата се бедност, която пречи на милиони мъже, жени, млади хора и деца да живеят по достоен начин като човешки същества“, казва папата, отправяйки конкретни мисъли към многото бежанци, принудени да напуснат земите си. „Гласовете на бедните трябва да се чуят в това време на подготовка за юбилея“, препоръча той на монсеньор Физикела.

Да не пренебрегваме земята

„Освен това, в това пътуване, земята не трябва да се пренебрегва“, добавя епископът на Рим. „Не трябва да забравяме да съзерцаваме красотата на творението и да се грижим за нашия общ дом“, както вече правят много млади и много, които признават, „че грижата за творението е основен израз на вярата в Бог и послушание към Неговата воля“. Ето защо, Ведомството за новата евангелизация трябва да намери „подходящите форми“, така че Светата година „да може да бъде подготвена и отбелязана със силна вяра, жива надежда и активно милосърдие“ и за да може да бъде „значим етап за душепастирската грижа на някои Латински и Източни църкви, призвани през тези години „да засилят синодалния ангажимент“.

„Ще бъде важно да помогнем за преоткриването на изискванията на универсалния призив за отговорно участие, в засилването на харизмите и служенията, които Светият Дух никога не спира да дава за изграждането на единната Църква“.

2024 г., „симфония на молитва“

В очакване на публикуването на Булата за обявяването на Юбилея, папата споделя, че се „радва“ мислейки, че 2024 г., предшестваща юбилейното събитие, може да бъде голяма „симфония на молитвата“, в която „да благодарим на Бог за многото дарове на Неговата любов към нас и да възхваляваме делото Му в творението, което ангажира всеки с уважението и към конкретните и отговорни действия за неговото опазване“. Молитва, която също се превежда като „солидарност и споделяне на насъщния хляб“, молитва, за да превърнем молитвата „Отче наш“, на която ни научи Исус, в „програма на живот“.