Папата приканва към обновена визия за богопосветения живот
Димитър Ганчев - Ватикана
„Култивирайте обновена визия за посветен живот”, която включва сигналите, които Бог изпраща – от кризи и упадък на званията до отслабване силата на членовете на общността – и тласка към промяна, без да се „парализирате” от страхове или стара носталгия, без да изпадате в излишна твърдост. Това бе насърчението на папата към богопосветените, които честват на 2 февруари Световния ден на богопосветения живот, и празник Сретение Господне. По време на причастието папата даде църковно общение (Ecclesiastica Communio) на патриарха на Киликия на арменците Бедрос XXII Минасян.
В проповедта си папата припомни възрастните Симеон и Анна, които чакат в храма „изпълнението на обещанието, което Бог даде на Своя народ: идването на Месията“.
Папа Франциск отбеляза, че Симеон е движен от Духа; „тогава той вижда спасение в Детето Исус и накрая Го взема в прегръдките си.” Папата конкретно се спря на техните жестове, които показват и пътя на богопосветените хора, които формулира в три основни въпроса: какво виждат, какво ги движи и какво приемат.
Какво ни движи?
Първо папата се спря на въпроса какво ни движи като християни. Той обясни, че подобно на Симеон, Светият Дух „ни дава възможност да разпознаем Божието присъствие и дейност не във велики неща, във външни прояви или демонстрации на сила, а в малкото и уязвимостта“. Франциск зададе въпроса: „Кой най-вече ни движи? Светият Дух ли е, или духът на този свят?”. „Това е въпрос, който всеки, особено богопосветените, трябва да си зададат".
„Понякога, дори зад добри дела може да се крие червеят на нарцисизма или жаждата за протагонизъм – обеляза папата. В други случаи, докато извършват много неща, нашите религиозни общности изглежда се движат повече от механично повторение – правене на неща по навик, само за да ги правим – отколкото от ентусиазма да се придържаме към Светия Дух. Нека днес проверим вътрешните си мотивации, да различим духовните движения, защото обновяването на посветения живот минава преди всичко оттук“.
Какво виждат очите ни?
Папата насочи вниманието си към втория въпрос: „Какво виждат очите ни?“.
Бог ни гледа със „състрадателен поглед“ и ни дава „нови очи, за да погледнем себе си и нашия свят“, посочи Франциск. Това е поглед, „който не се спира на външния вид, но може да влезе в дълбочината на нашите слабости и неуспехи, за да различи Божието присъствие дори там.
„Господ не пропуска да ни даде сигнали, за да ни покани да култивираме една обновена визия за богопосветен живот – подчерта Франциск. Не можем да се преструваме, че не ги виждаме и да продължаваме, сякаш нищо не се е случило, повтаряйки обичайните неща, увличайки се по инерция във формите на миналото, парализирани от страха от промяна. Нека отворим очите си: чрез кризите, липсващите звания, отслабените сили. Духът ни кани да обновим живота си и нашите общности. Нека погледнем Симеон и Анна: дори и да са напреднали в годините, те не прекарват дни в съжаление за минало, което никога не се връща, а отварят обятията си за бъдещето, което идва да ги посрещне. Нека не губим настоящето, гледайки миналото, а нека се преклоним пред Господ и да поискаме очи, които знаят как да виждат доброто и да различават пътищата на Бог“.
Да прегърнем Господ
Накрая папата се съсредоточи върху третия въпрос: „Какво вземаме в собствените си ръце?“. „Понякога рискуваме да изгубим ориентацията си, да се увлечем в хиляди различни неща, да се вманиачаваме по незначителни проблеми или да се потопим в нови проекти“, отбеляза папата, но центърът на всичко е Христос, който да примем като Господ на нашия живот“. Когато Симеон взиме Исус в ръцете си, устните му изричат думи на благослов, на възхвала, на удивление. Оттук и предупреждението на папата към богопосветените:
„Ако на богопосветените липсват думи да благославят Бога и другите, ако липсва радостта, ако импулсът е намалял, ако братският живот е само умора, това не е защото сме жертви на някого или нещо, а защото ръцете ни вече не държат здраво Исус. Тогава сърцето се затваря в горчивина, в оплаквания от неща, които не вървят навреме, в строгост, която ни втвърдява, в нагласи за претендирано превъзходство. Вместо това, ако приемем Христос с отворени обятия, ние също ще примем другите с доверие и смирение. Тогава конфликтите не се изострят, разстоянията не разделят и изкушението да се злоупотребява и наранява достойнството на някоя сестра или брат отпада. Нека отворим обятията си към Христос и към братята!“.
Обновена визия
В заключение папа Франциск прикани всички богопосветени мъже и жени да „обновят своето посвещение“, като си зададат въпросите: какво е това, което „„движи“ нашите сърца и действия, „каква обновена визия сме призвани да култивираме, и преди всичко да вземем Исус в нашите ръце“, точно както направиха Симеон и Анна.
