Генерална аудиенция: светът се нуждае от силни млади хора и мъдри възрастни

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова - Ватикана

„Бог беше толкова озлобен от широко разпространеното нечестие на хората, което се превърна в нормален начин на живот, че помисли, че е сгрешил, като ги създаде и реши да ги премахне“. С тези думи от книгата Битие папа Франциск започна днешната си беседа на генералната аудиенция, продължавайки цикъла от размишления, посветени на възрастните хора.

„Господ каза: „Ще изтрия от лицето на земята човека, който създадох, и заедно с човека добитъка, влечугите и небесните птици, защото съжалявам, че ги създадох. Но Ной намери благодат в очите на Господа“ (Бит. 6,5-8).

Несъзнателното представяне на крайната катастрофа

Позовавайки се на библейският откъс, който бе прочетен малко преди това, Франциск посочи едно противоречие на нашето време: „От една страна – каза той - ние имаме оптимизма на вечната младост и напредъкът на науката и технологиите ни кара да зърнем едно прекрасно бъдеще; от друга страна, нашата фантазия изглежда все по-фокусирана върху представянето на последната катастрофа, която ще ни унищожи“. Това е „което ще се случи с една евентуална атомна война“, предупреди папата:

„Ден след това - ако все още ни има, дни и човешки същества - ще трябва да започнем от нулата. Да се унищожи всичко, за да се започне от нулата. Не искам да направя банален напредъка, разбира се. Но изглежда символизмът на потопа се налага в нашето подсъзнание“.

Папата подчерта и чувството, което се е затаило в нас, гледайки многобройните драми на историята:

„Не ни ли се случва понякога и на нас – обзети от чувство на безпомощност срещу злото или отчаяни от „пророците на нещастие” – да си помислим, че е по-добре да не сме се били раждали? Трябва ли да вярваме на някои скорошни теории, които заклеймяват човешкия вид като еволюционна вреда за живота на нашата планета?“

Ной „праведният“ е този, който спасява от потопа

В разказаното от Библията – продължи папата – този, който спасява човечеството от поквара и унищожение, е най-възрастният от всички хора, Ной, „праведният“. „Старостта – запита риторично Франциск – ще спаси ли света? Питам се: в какъв смисъл?”, само с оглед на оцеляването до последната драма или с оглед на живота след смъртта? Исус, говорейки за времената на Ной, казва, че в онези дни хората ядяха, пиеха, вземаха си жени и съпрузи „до момента на потопа, който „погуби всички“. Яденето, женитбата и т.н – коментира папата -  „са действията на един нормален живот. Къде е тогава покварата? Исус има предвид, че когато хората се ограничават само до насладата от живота, те дори губят усещането за поквара и го живеят по безгрижен начин“, каза папата, който даде пример, близък до нашия ежедневен опит:

„Когато правиш нещо и това нещо става бавно, колко пъти сте чували хората да казват: „Но ако ми дадете рушвет, ще ускоря нещата“. Много пъти сме чували: „Дай ми нещо и ще продължа напред“. Всички сме добре запознати с това“.

Нормализирането на покварата

Покварата – настоя Франциск - става част от нормалността на живота и по този начин всичко губи своя смисъл и стойност:

„Благата на живота се консумират и им се наслаждаваме, без грижа за духовното качество на живота, без грижа за средата на живот на общия дом. Всичко се експлоатира, без да се тревожим за страданията и деградацията, от които страдат мнозина, и нито дори за злото, което отравя общността. За да може нормалният живот да бъде изпълнен с „благополучие“, ние не искаме да мислим какво го прави празен откъм справедливост и любов. „Аз съм добре! Защо трябва да мисля за проблеми, войни, човешка мизерия, колко бедност, колко зло има?

Покварата, която произтича от „безгрижието, което е насочено единствено към грижата за себе си – подчерта папата - замъглява съвестта ни и ни прави, дори неволно, съучастници“. Ето защо - изтъкна той – „старостта е в правилната позиция, за да схване измамата на това нормализиране на живот, обсебен от насладата и празен отвътре".

„Ние сме тези, които ще дадем алармата, предупреждението: „Внимавайте, това е поквара, която не ви носи нищо“. Мъдростта на старите: днес отнема много време, за да се борим срещу покварата. Новите поколения очакват от нас старите, от нас, възрастните, слово, което е пророчество, което отваря врати за нови перспективи от този безгрижен свят на покварата, на навика за покварените неща“.

Призванието на възрастните хора

Папа Франциск посочи значението на старостта, призванието, което ѝ принадлежи: да бъдем пророци срещу покварата, да показваме на младите хора правилния път, като ценим собствения си опит. Бог избира харизмата на старостта, за да се погрижи за „бъдещето на поколението, което е в опасност”, по примера на Ной „пример за тази старост, даваща живот”. Изграждайки ковчега, където хората и животните намират подслон, той „изпълнява Божията заповед, като повтаря нежния и щедър жест на сътворението“. Така „ние, възрастните, трябва да се грижим за младите, за децата, които са в опасност“. Оттук и призива на папата към всички хора, които – каза той – „са на една определена възраст“:

„Бъдете внимателни: вие носите отговорността да изобличите човешката поквара, в която живеем и в която напредва този напълно относителен начин на живот на релативизма, сякаш всичко е законно. Нека вървим напред. Светът се нуждае, има нужда от силни млади хора, които вървят напред, и мъдри старци. Нека изпросим от Господ благодатта на мъдростта“.