Папата на бдението с младите: не губете нюхът за истината
Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана
Повече от един час на диалог и молитви с папа Франциск, на песни, опит и свидетелства за живота, изживяни в светлината на Евангелието според Йоан 21, 1-19, разказващо за чудотворния риболов край езерото. Както учениците бяха около Исус в онази нощ при Галилейското езеро, така и тийнейджърите са около папата днес, за да подновят своето „да“ на Бог. И всичко това в рамките на молитвеното бдение под надслов #СледвайМе, свикано от епископите на Италия за понеделника след Възкресение Христово. Известният площад бе изпълнен с ентусиазма и радостта на младите хора, както не се бе случвало от повече от две години на пандемия, затваряния, самота. Но в очите на младите може да се доловят също ужасите, идващи от войната в Украйна. Те – каза папата – са „гъстите облаци, които замъгляват нашето време“, „този мрак, който плаши всички“, „ужасната война“, на която „много“ ваши връстници плащат най-висока цена“, чийто живот бе компрометиран, а мечтите потъпкани.
Празничното очакване на папата
На площад „Свети Петър“ и извън него, в очакване на Франциск, се събраха 80.000 хиляди юноши на възраст между 12 и 17 години, пристигнали от всеки италиански регион, с цветни шапки и кръстове, висящи на вратовете. От 16 часа, началото на празника в колонадата на Бернини е белязано от гласовете на известни гости, от нотите на победителите от фестивала в Санремо Матиа Романо и Бланко и от свидетелствата за живота в енориите, в частност тази от Нембро, град, най-много засегнат от пандемията.
Кардинал Басети: „Тук сме, за да слушаме и да бъдем изслушани“
В 17.30 ч. дългата обиколка на Франциск, който в папамобила достигана края на via della Conciliazione, предизвика нестихваща радост: хиляди вдигнати ръце, цветни плакати, издигнати знамена също с цветовете на Украйна, а след това гласовете: „ Ние сме тук за теб!". „Най-накрая сме тук“, каза развълнуван кардинал Гуалтиеро Басети, председател на Италианската епископска конференция, обръщайки се към папата, който заема мястото си на площада пред стотици пъстри цветя и в прегръдката на група тийнейджъри, които го поздравяват лично. „Тези младежи не са много безгрижни“, страховете, тревогите, съмненията от последните две години – посочи кардиналът – „все още не са изчезнали“, и въпреки това са тук тази вечер „за силната нужда от една красива среща, която да запомнях“ и „ на словото на един Баща, вашето, който им известява, че Господ Исус може да ни накара да изживеем отново радостното преживяване на Възкресението”.
С молитвата на папата започна бдението. Централният елемент, основата на подготвителните дни и сюжета на словото на папата и на всички молитви и свидетелства, бе откъсът от глава 21 от Евангелието според Йоан, стихове 1-19. Това е интензивната страница от чудотворния риболов на седем ученици на Тиберийското езеро, третото явление на Исус след Възкресението. Внезапно и неочаквано е искането Му да се хвърлят мрежите отново след една неуспешна откъм улов нощ. „Нюхът“ на Йоан, който разпознава Господ; импулсът на Петър, който се хвърля в морето и след това вечерята и страстният диалог между Петър и Възкръсналия, акцентиран от тройния въпрос „Обичаш ли ме?“ и завършващ с поканата на Исус: „Следвай ме“.
Исус ни предизвиква да отидем по-далеч
Когато папата взема думата за своето размишление, той вече е изслушал преживяванията на Самуеле, София, Аличе и Самуеле, историята за преминаването от техния „мрак“ – изживян поради траур, болест, поради „малкото желание да се живее“ - към светлината на дара и любовта, както се случи с учениците в онази нощ на езерото. Франциск също изслуша свидетелството на дванадесетгодишния Матиа Пиколи, награден от италианския президент с почетна титла „Офицер на Републиката“, който всеки ден „ единствено от любов“ и с „помощта на семейството и на вярата” помага на „мрака” на баща му - страдащ от преждевременен Алцхаймер - да бъде по-малко тъмен. „Мракът“ е и в нощта на Евангелието според Йоан: няма улов за тази нощ. — Какво разочарование! Когато влагаме много енергия, но нищо не се получава. Но тогава „се случва нещо изненадващо“:
На разсъмване на брега се появява човек, който беше Исус, и ги чакаше. И Исус им казва: „Ето, от дясно има риба“. И идва чудото на много, много риби, мрежите се изпълват с риба
Нека мрака да не ни плаши
Това – каза Франциск – може да ни помогне да помислим за някои моменти от живота си, моменти на изпитание, в които се чувстваме голи, безпомощни и сами, моменти, в които изпитваме страх. Но насърчението на папата към младите е:
„Не се срамувайте да кажете: Страх ме е от тъмното! Всички се страхуваме от тъмното Страховете трябва да се казват, страховете трябва да се изразяват, за да ги прогоним. Запомнете това: страховете трябва да бъдат разказани. На кого? На татко, мама, приятел, приятелка, на човек, който може да ти помогне. Те трябва да бъдат извадени на бял свят. И когато страховете, които са в тъмнината, излязат на светлината, истината избухва. Не се обезкуражавайте“.
Нюхът на Йоан и смелостта на Петър
Затова „кризите” трябва да бъдат осветени чрез споделянето, със словото, с диалога, започващ от семейството, защото ние никога не сме сами. Връщайки се към евангелския текст, папата посочи на младите хора два модела, които да следват: Йоан, който със своя „нюх“ е първият, който разпознава Исус на брега на езерото, и Петър, „специален“ и смел ученик, който се хвърля във водата, за да се срещне с Господ, именно той, който се отрече три пъти от Исус. Младите хора – каза папата - притежават тези качества, които често липсват на възрастните:
Вие притежавате нюх: не го губете! Нюхът да кажете: „Това е вярно - това не е вярно - това не е добре. Нюхът да намерите Господ. Нюхът за Истината. Пожелавам ви да имате нюха на Йоан, но и смелостта на Петър.
Не се страхувайте от живота, а от смъртта на душата
И със смелостта и нюха остава само да се „хвърлите в живота“ с щедрост и без страх, сигурни, че винаги ще има кой да ви придружава. Франциск го повтори, импровизирайки и оставяйки настрана подготвеното слово. Той повтори, че животът, който не е дарен, остава затворен в себе си:
Страхувайте се от смъртта, смъртта на душата, смъртта на бъдещето, затварянето на сърцето: страхувайте се от това. Но от живота не: животът е красив, животът е, за да го живееш и да го даряваш на другите, животът е, за да го споделяш с другите.
Срещата между младите хора и папата завърши по знака на Мария. Тя е тази, която Франциск връчи на подрастващите, защото когато някой е в затруднение - каза той – се обажда на майка си, и така също „ние призоваваме Мария“, тя, която е била малко по-голяма от тийнейджърка, каза своето „да“ на Бог:
Нека Богородица, майката, която беше почти на вашата възраст, когато получи ангелското известие и забременя, да ви научи да казвате: „Ето ме!”, и да не се страхувате. Кураж и напред!
Образът, който остава в очите и в сърцето, е този на бъдещето на човечеството, изцяло поверено на Бог, върху нотите на песента, която завършва големия момент на общение, изживян заедно:
„Следвам Теб, Исусе, прав път и извор на надежда, вземи ме със себе си. Нека облека крилете на зората, нека стигна до краищата на морето"
