Папата в Малта: хората жадуват за мир
Маня Кавалджиева - Ватикана
В Малта страниците от историята за произхода на християнството се преплитат с тези от понтификата на папа Франциск, приет при пристигането си от президента на страната Джордж Уилям Вела. Срещайки се с властите и дипломатическия корпус в „Камарата на Върховния съвет“ в двореца на Великия магистър в Ла Валета, папата подчерта, че в Европа се стовари ледения вятър на войната, който „носи само смърт, разрушение и омраза“. Светият отец припомни, че именно в Малтийския архипелаг свети Павел е приет сърдечно, докато е на път за Рим: апостолът на езичниците и неговите спътници бяха третирани „с рядко човеколюбие“. „Идвайки от Рим – каза Франциск – и аз изпитвам топлото посрещане на малтийците“. Малта, която не само заради позицията си може да бъде определена като „сърцето на Средиземно море“, е кръстопът, който „успя да посрещне и хармонизира влиянията от много части“. Разнообразието от влияния, отбеляза Франциск, „предполага разнообразието от ветровете, които характеризират страната“: „Не е случайно, че в древните картографски изображения на Средиземно море розата на ветровете често се е намирала близо до остров Малта“. Предлагаме пълният текст на първото слово на папа Франциск на малтийска земя
*****
Уважаеми господин Президент на Републиката,
членове на правителството и на дипломатическия корпус,
уважаеми религиозни и граждански власти,
уважаеми представители на обществото и на културата
Госпожи и Господа!
Сърдечно ви поздравявам и благодаря на господин Президента за любезните думи, които отправи към мен от името на всички граждани. Вашите предци оказаха гостоприемство на апостол Павел, когато той беше на път за Рим, като показаха „необикновено човеколюбие“ (Деяния на Апостолите 28,2); сега, идвайки от Рим, аз също усещам топлото гостоприемство на малтийците, съкровище, което се предава от поколение на поколение в страната.
Поради своето положение, Малта може да се нарече сърцето на Средиземно море. Но не само поради своята позиция: преплитането на исторически събития и срещата на населения, от хилядолетия правят от тези острови център на живот и култура, на духовност и красота, кръстопът, успял да приеме и хармонизира влияния от различни страни. Тези различни влияния карат да се мисли за разнообразието от ветрове, характерни за страната. Неслучайно в древните картографски изображения на Средиземно море, розата на ветровете често е била поставяна до остров Малта. Бих искал да заимствам именно образа на розата на ветровете, която поставя въздушните течения според четирите кардинални посоки, за да се очертаят четири съществени влияния за обществения и политически живот на тази страна.
Над малтийските острови духат предимно северозападни ветрове. Северът припомня Европа, по-специално домът на Европейския съюз, изграден, за да живее там едно голямо семейство, обединено в опазването на мира. Единство и мир са даровете, които малтийският народ иска от Бог всеки път, когато пее националния химн. Молитвата, написана от Дун Карм Псайла наистина гласи: „Дари, Боже Всемогъщи, мъдрост и милосърдие на тези, които управляват, здраве на тези, които работят и осигури единство и мир на малтийския народ“. Мирът следва единството и произтича от него. Това припомня важността да се работи заедно, да се постави сплотеността пред всяко разделение, да се укрепят общите корени и ценности, които създават уникалността на малтийското общество.
Но за да се гарантира добро социално съжителство, не е достатъчно да се консолидира чувството за принадлежност; необходимо е да се укрепят основите на общото съжителство, което се крепи на правото и законността. Честността, справедливостта, чувството за дълг и прозрачността са основни стълбове на едно културно напреднало общество. Затова ангажиментът за премахване на незаконността и корупцията е силен, като вятърът, който, духайки от север, чисти бреговете на страната. И нека винаги се култивира законността и прозрачността, които дават възможност за изкореняване на беззаконието и престъпността, обединени от това, че не действат открито.
Европейският дом, който се ангажира да насърчава ценностите на справедливостта и социалната справедливост, е и в челните редици за опазване на общия дом на творението. Околната среда, в която живеем, е дар от небето, както продължава да признава националният химн, молейки Бог да гледа красотата на тази земя, майка, обагрена с най-висшата светлина. Вярно е, че в Малта, където яркостта на пейзажа облекчава трудностите, творението се явява като дар, който сред изпитанията на историята и живота, напомня за красотата да се обитава земята. Затова трябва да бъде защитавано от ненаситната алчност, от жаждата за пари и от строителните спекулации, които не компрометират само пейзажа, но и бъдещето. Докато опазването на околната среда и социалната справедливост подготвят бъдещето и са отличен начин младите хора да се запалят по добрата политика, освобождавайки се от изкушенията на незаинтересоваността и неангажираността.
Северният вятър често се смесва със западния вятър. Тази европейска страна, особено в лицето на младите хора, наистина споделя западния начин на живот и мислене. От това произтичат големи блага – имам предвид ценностите на свободата и демокрацията –, но и рискове, които трябва да бъдат следени, така че желанието за напредък да не доведе до откъсване от корените. Малта е прекрасна „лаборатория за органично развитие“, където напредъкът не означава да се прекъснат корените с миналото в името на фалшив просперитет, продиктуван от печалбата, от нуждите на консуматорството, както и от правото да се има каквото и да било право. За здравословното развитие е важно да се съхранява паметта и с уважение да се тъче хармонията между поколенията, без те да се поддават на изкуствено уеднаквяване и на идеологически колонизации.
В основата на дадено солидно израстване е човешката личност, уважението към живота и достойнството на всеки мъж и жена. Известно ми е усилието на малтийците да прегръщат и защитават живота. Още в Деянията на апостолите вие се отличавахте със спасяването на толкова много хора. Насърчавам ви да продължавате да защитавате живота, от началото до естествения му край, но и да го пазите във всеки момент от отхвърляне и пренебрегване. Имам предвид особено достойнството на работниците, на възрастните и на болните. Както и младите хора, които рискуват да пропилеят огромното добро, което представляват, преследвайки миражи, които оставят много вътрешна празнота. Тя е предизвикана от ожесточеното консуматорство, затварянето за нуждите на другите и бедствието на дрогата, която потиска свободата, създавайки пристрастяване. Да пазим красотата на живота!
Проследявайки розата на ветровете, да погледнем на юг. Оттам идват много братя и сестри, в търсене на надежда. Бих искал да благодаря на властите и на населението за оказания им прием в името на Евангелието, за човечността и чувството за гостоприемство, характерно за малтийците. Според финикийската етимология, Малта означава „сигурно убежище“. Въпреки това, пред нарастващия поток от хора през последните години, страхове и несигурност породиха обезкуражаване и разочарование. За да се отговори правилно на сложния проблем с миграцията, трябва да се помисли за по-широки перспективи във времето и пространството. Във времето: миграционното явление не е моментно обстоятелство, то бележи нашето време. Носи със себе си дълговете на минали несправедливости, на много експлоатация, на климатични промени, на злополучни конфликти, чиито последици се заплащат.
От бедния и населен юг, маси от хора се придвижват към по-богатия север: това е факт, който не може да се премахне с анахронично затваряне, защото в изолирането няма да има просперитет и интеграция. Трябва след това да се има предвид и пространството: засилването на миграционната извънредна ситуация – да помислим за бежанците от измъчената Украйна – изисква обстойни и споделени отговори. Някои държави не могат да поемат целия проблем, в безразличието на другите! И цивилизованите държави не могат да сключват за свой интерес нечисти споразумения с престъпници, които правят хората роби. Средиземноморието се нуждае от европейска съвместна отговорност, за да се превърне отново в сцена на солидарност, а не да бъде аванпост на трагично потъване на цивилизацията.
Говорейки за корабокрушение, си мисля за Свети Павел, който, при последното си преминаване през Средиземно море, неочаквано бе стигнал до тези брегове и бе спасен. След това, ухапан от отровна змия, той бе сметнат за престъпник; малко след това обаче бе сметнат за бог, понеже не му се случи нищо лошо (Деяния на Апосдтолите, 28,3-6). Между двете пресилени крайности е убягвала главната истина: че Павел беше човек, нуждаещ се от гостоприемство. Човечността е на първо място и награждава във всичко: това ни учи тази страна, чиято история се е облагодетелствала от отчаяното пристигане на претърпелия корабокрушение апостол. В името на Евангелието, с което той живееше и проповядваше, нека отворим сърцето си и преоткрием красотата да служим на нуждаещите се. Докато днес, спрямо тези, които преминават през Средиземно море в търсене на спасение, преобладава страхът и „преданието за инвазията“, и основната цел сякаш е защитата на собствената безопасност на всяка цена, нека си помогнем да не гледаме на мигранта като на заплаха и да не се поддаваме на изкушението да издигаме подвижни мостове и да изграждаме стени.
„Другият“ не е вирус, срещу който да се защитаваме, а човек, който да приемем и „християнският идеал винаги ще ни призовава да преодоляваме подозрението, постоянното недоверие, страха от нападение, защитното поведение, което днешният свят ни налага“ (апостол. насърчение Evangelii gaudium, 88). Нека не позволяваме на безразличието да угаси мечтата за съвместен живот! Разбира се, приемът изисква усилия и жертви. Така беше и за свети Павел: за спасението е трябвало да се пожертва житото от кораба (Деяния на Апостолите 27,38). Но жертвите, направени за по-голямо благо, за живота на човека, който е Божие съкровище, са святи!
Накрая, има вятър, идващ от изток, който често духа призори. Омир го нарича "Евър" (Одисея V, 379.423). Но точно от Източна Европа, от Ориента, където най-напред изгрява светлината, дойде мрака на войната. Мислехме, че нападенията на други страни, бруталните битки по улиците и атомните заплахи са мрачни спомени от далечното минало. Но леденият вятър на войната, който носи само смърт, разрушение и омраза, връхлетя върху живота на много хора и върху дните на всички. И докато отново някой властващ, за съжаление затворен в анахроничните претенции на националистически интереси, предизвиква и разпалва конфликти, обикновените хора изпитват нужда да изградят бъдеще, което или ще бъде заедно, или няма да го бъде. Сега, в нощта на войната, която се спусна над човечеството, нека не позволяваме да изчезне мечтата за мира.
Малта, която блести със светлина в сърцето на Средиземно море, може да ни вдъхнови, защото е спешно да възвърнем красотата на човешкото лице, обезобразено от войната. Красива средиземноморска статуя, датираща векове преди Христа, изобразява мира, Ирена, като жена, която държи Плутос, богатството. Напомня, че мирът създава богатство, а войната само бедност. И това подсказва фактът, че в статуята мир и богатство са изобразени като майка, която държи в ръцете си дете. Нежността на майките, които дават раждат живота, и присъствието на жените са истинската алтернатива на нечестивата логика на властта, която води до война. Имаме нужда от състрадание и грижа, не от идеологически визии и популизми, които се подхранват с думи на омраза и не се интересуват от конкретния живот на хората, на обикновените хора.
Преди повече от шестдесет години, в свят, застрашен от унищожението, където законите диктуваха идеологическите противоречия и желязната логика на фронтовете, от средиземноморския басейн се издигна глас срещу течението, който на екзалтацията на собствената си страна противопостави пророческа промяна в името на универсалното братство. Това бе гласът на Джорджо Ла Пира, който каза: „Историческата конюнктура, която преживяваме, сблъсъкът на интереси и идеологии, които разтърсват човечеството, обхванато от невероятен инфантилизъм, възвръщат на Средиземноморието една основна отговорност: да се определят отново нормите на една Мярка, в която човекът, оставен на делириума и прекалеността, да може да разпознае себе си“ (Изказване на Средиземноморския конгрес на културата, 19 февруари 1960 г.). Това са актуални думи: колко ни е нужна „човешка мярка“ пред инфантилната и разрушителна агресия, която ни заплашва, пред риска от „разширена студена война“, която може да задуши живота на цели народи и поколения!
За съжаление този "инфантилизъм" не е изчезнал. Появява се отново неудържимо в съблазните на самодържавието, в новите империализми, в разпространената агресия, в неспособността да се строят мостове и да се тръгне от най-бедните. Оттук започва да духа леденият вятър на войната, който и този път бе подклаждан през годините. Да, войната бе подготвяна отдавна, с големи инвестиции и търговия с оръжие. И е тъжно, когато виждаме как ентусиазмът за мира, възникнал след Втората световна война, избледня през последните десетилетия, както и пътят на международната общност, с малко властимащи, които вървят напред за своя сметка, в търсене на пространства и зони на влияние. И така не само мирът, но и много важни въпроси, като борбата срещу глада и неравенството, бяха де факто премахнати от главните политически програми.
Но решението на кризите на всеки един е да се грижим за кризите на всички, защото глобалните проблеми изискват глобални решения. Да си помогнем да се вслушваме в жаждата за мир на хората, да работим за поставянето на основите на все по-широк диалог, нека отново да се събираме на международни конференции за мира, където темата за разоръжаването да бъде централна, с поглед, обърнат към бъдещите поколения! И огромните средства, които продължават да се заделят за оръжие, да се превърнат във фондове за развитие, здравеопазване и хранене.
Гледайки отново на изток, накрая бих искал да отправя мисъл към съседния Близък Изток, който се отразява в езика на тази страна, хармонизиран с другите, сякаш за да припомня способността на малтийците да създават благотворно съжителство, в един вид задружност на различията. От това се нуждае Близкият Изток: Ливан, Сирия, Йемен и други контексти, разкъсвани от проблеми и насилие. Малта, сърце на Средиземно море, продължавай да караш да тупти сърцето на надеждата, грижата за живота, приема на другия, копнежа за мир, с помощта на Бог, чието име е мир.
Бог да благослови Малта и Гозо!
