ПАПА

Папата към мигрантите: бъдете свидетели и вдъхновители на братство

Папа Франциск завърши апостолическото си пътуване в Малта с посещение на центъра за мигранти „Лаборатория на мира Йоан XXIII“, където се срещна с близо двеста мигранти. „На хората да не се гледа като на цифри. Нека помислим ако в тези лодки бяха нашите деца“, каза Франциск в своето слово. Светият Отец изслуша две свидетелства, като отбеляза: „вашите истории напомнят за тези на хилядите хора, избягали от Украйна поради една несправедлива и жестока война“.

Маня Кавалджиева – Ватикана

„Господи Боже… Освободи ни от страховете и от предразсъдъците, за да станат наши техните страдания и да се борим заедно срещу несправедливостта…“

Изправен пред Дева Мария и придружен от семейство мигранти с четири деца, папа Франциск произнесе универсална молитва за мигрантите, пристигнали на тази гостоприемна земя, но чиито права се „погазват“ понякога „със съучастието на компетентните органи“. След това папата запали бяла свещ, символ на „вяра“ и „надежда“, но също и пламък, който трябва отново да се запали в душата на Европа, засегната от братоубийствени разделения: пламъкът на „човечността“.

Предаваме ви пълния текст на словото на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри!

Поздравявам всички вас с обич; радвам се, че завършвам посещението си в Малта при вас. Благодаря на отец Дионисио за гостоприемството му; и преди всичко съм благодарен на Даниел и на Сириман за техните свидетелства: вие отворихте пред нас сърцето и живота си, и в същото време говорихте от името на толкова много братя и сестри, принудени да напуснат родината си, за да търсят сигурно убежище.

Както бях казал преди няколко месеца на остров Лесбос, „аз съм тук, за да ви кажа, че съм близо до вас... Тук съм, за да видя лицата ви, за да ви погледна в очите“ (слово, произнесено в Митилини, 5 декември 2021 г. ). От деня, в който отидох в Лампедуза, никога не ви забравих. Винаги ви нося в сърцето си и винаги присъствате в молитвите ми.

По време на тази среща с вас, мигранти, става напълно ясен смисълът на мотото на моето пътуване до Малта. То е цитат от Деянията на апостолите, който казва: „показаха към нас необикновено човеколюбие“ (28, 2). Отнася се до начина, по който малтийците приеха апостол Павел и всички, които заедно с него претърпяха корабокрушение близо до острова. Показаха към тях „необикновено човеколюбие”. Не само с човеколюбие, но и с необикновено човеколюбие, със специална грижа, която свети Лука пожела да увековечи в книгата Деяния на Апостолите. Пожелавам Малта да се отнася винаги по този начин към онези, които пристигат на бреговете й, да бъде за тях наистина „сигурен пристан“.

Именно корабокрушението е изпитание, което хиляди мъже, жени и деца преживяха през последните години в Средиземно море. И за съжаление за много от тях то беше трагично. Точно вчера научихме за спасяване, край бреговете на Либия, само на четирима мигранти от лодка, в която е имало близо 90. Нека се помолим за тези наши братя, загинали в нашето Средиземно море и нека се помолим затова, че сме спасени от друго корабокрушение, което става, докато се случват тези събития: това е потъването на цивилизацията, което заплашва не само бежанците, но и всички нас. Как можем да се спасим от това корабокрушение, което заплашва да потопи кораба на нашата цивилизация? Като се държим човечно. Гледайки хората не като цифри, а такива, каквито са – както ни каза Сириман – тоест техните лица, истории, или просто мъже и жени, братя и сестри. И като мислим, че на мястото на този човек, който виждам в лодката или в морето по телевизията, или на снимка, на негово място бих могъл да бъда аз, или моя син, или дъщеря ми... Може би дори в този момент, докато ние сме тук, лодки пресичат морето от юг на север... Нека се молим за тези братя и сестри, които рискуват живота си в морето, в търсене на надежда. Вие също сте преживели тази драма и сте дошли тук.

Вашите истории напомнят тези на хиляди и хиляди хора, които през последните дни бяха принудени да избягат от Украйна поради тази несправедлива и жестока войната. Но също и на много други мъже и жени, които в търсене на сигурно място, бяха принудени да напуснат дома си и своята земя в Азия, Африка и в Америките, мисля за Рохингите… Моите мисли и молитви са за всички тях в този момент.

Преди известно време, от вашия Център получих друго свидетелство: историята на младеж, който разказа болезнения момент, в който е трябвало да напусне майка си и родното си семейство. Това ме развълнува и ме накара да се замисля. Но също и ти, Даниел, и ти Сириман, и всеки от вас е преживял това, да замине, откъсвайки се от своите корени. Това е скъсване. Скъсване, което оставя своя отпечатък. Не само моментна, емоционална болка. Оставя дълбока рана по пътя на израстването на младеж, на девойка. Необходимо е време, за да заздравее тази рана; трябва време и преди всичко трябват преживявания, богати на човечност: среща с гостоприемни хора, които да могат да слушат, да разбират, да придружават; както и да бъдем заедно с други другари по пътя, за да споделяме, за да носим заедно тежестта... Това помага за заздравяването на раните.

Мисля за приемните центрове: колко е важно те да бъдат места на човеколюбие! Знаем, че е трудно, има толкова много фактори, които подхранват напрежение и строгост. И все пак, на всеки континент, има хора и общности, които приемат предизвикателството, като съзнават, че реалността на миграцията е знак за времената, в които цивилизацията е заложена на карта. А за нас, християните, е заложена на карта и верността към Евангелието на Исус, който каза: „странник бях, и Ме прибрахте“ (Мт. 25, 35). Това не се създава за един ден! Трябва време, трябва много търпение, необходимо е преди всичко любов, изградена от близост, нежност и състрадание, каквато е любовта на Бог към нас. Мисля, че трябва да кажем едно голямо „благодаря“ на тези, които приеха това предизвикателство тук, в Малта и създадоха този Център. Да го направим с аплодисменти, всички заедно!

Позволете ми, братя и сестри, да изразя една моя мечта. Вие мигрантите, след като сте усетили гостоприемство, богато на човечност и братство, да станете лично свидетели и вдъхновители на прием и братство. Тук и където Бог пожелае, където Провидението насочи стъпките ви. Това е мечтата, която искам да споделя с вас и която поставям в Божиите ръце. Защото това, което е невъзможно за нас, не е невъзможно за Него. Считам, че е много важно в днешния свят мигрантите да станат свидетели на основните човешки ценности за достоен и братски живот. Това са ценности, които носите в себе си, които принадлежат на вашите корени. След като раната на откъсването, на изкореняването, зарасне, вие ще можете да покажете това богатство, което носите в себе си, много ценно наследство на човечност, и да го присъедините към общностите, в които сте приети и в средата, в която сте включени. Това е пътят! Пътят на братството и социалното приятелство. Тук е бъдещето на човешкото семейство в един глобализиран свят. Радвам се, че мога да споделя този сън с вас днес, така, както вие, във вашите свидетелства, споделяте мечтите си с мен!

Струва ми се, че тук е и отговорът на въпроса, който е в основата на твоето свидетелство, Сириман. Ти ни напомни, че този, който трябва да напусне страната си, тръгва с една мечта в сърцето си: мечтата за свобода и демокрация. Този сън се сблъсква със сурова, често опасна, понякога ужасна, нечовешка реалност. Ти даде глас на сподавения призив на милиони мигранти, чиито основни права са нарушени, за съжаление понякога със съучастието на компетентните органи. И това е така и това искам така да го кажа: за съжаление понякога със съучастието на компетентните органи. И насочи вниманието към ключовия въпрос: достойнството на човека. Потвърждавам това с твоите думи: вие не сте числа, а хора от плът и кръв, лица, мечти, които понякога са разбити.

От това може и трябва да се започне отново: от хората и от тяхното достойнство. Нека не се оставяме да ни заблуждават тези, които казват: „Няма какво да се прави“, „това са проблеми, по-големи от нас“, „аз си гледам моята работа, а другите да се оправят“. Не. Нека не попадаме в този капан. Нека отговорим на предизвикателството на мигрантите и бежанците с езика на човечността, нека запалим огъня на братството, около който хората да могат да се стоплят, да се изправят, да възродят надеждата.

Да укрепим тъканта на социалното приятелство и културата на срещата, като тръгнем от места като това, които със сигурност няма да са идеални, но са „лаборатории на мира“.

И тъй като този Център носи името на папа Свети Йоан XXIII, обичам да припомням това, което той написа в края на своята паметна Енциклика за мира. Цитирам: „Отдалечи [Господи] от сърцата на хората това, което може да застраши мира; и ги превърни в свидетели на истина, справедливост, братска любов. Просвети ръководителите на народите, така че наред със загрижеността за справедливото благосъстояние на гражданите, те да гарантират и да защитават великия дар на мира; запали желанието на всички за преодоляване на разделящите бариери, за увеличаване на връзките на взаимното милосърдие, за разбиране на другите, за прощаване на тези, които оскърбяват; по силата на неговото действие, нека всички народи на земята станат братя и у тях да процъфти и да царува винаги така желания мир“ (Pacem in terris, 91).

Скъпи братя и сестри, след малко, заедно с някои от вас, ще запаля свещ пред образа на Дева Мария. Обикновен жест, но с голямо значение. В християнската традиция това малко пламъче е символ на вярата в Бог. Но е и символ на надеждата, надежда, която Мария, нашата Майка, поддържа в най-трудните моменти. И надеждата, която видях в очите ви днес, придаде смисъл на вашето пътуване и ви кара да вървите напред. Нека Дева Мария ви помага да не губите никога тази надежда! На Нея поверявам всеки един от вас и вашите семейства, и ви нося със себе си в моето сърце и в моята молитва. И вие също, моля ви, не забравяйте да се молите за мен. Благодаря!“

Накрая, папа Франциск произнесе молитвата:

„Господи Боже, създател на вселената,

извор на свобода и на мир,

на любов и на братство,

Ти ни създаде по твой образ

и вдъхна у всички нас жизненото си дихание,

за да ни направиш част общението с Теб.

Дори когато нарушихме твоя завет

Ти не ни остави във властта на смъртта

а в твоето безкрайно милосърдие

винаги си ни зовял да се завърнем при Теб

и да живеем като твои чеда.