Папата: войната унищожава всички, участници и наблюдатели
Маня Кавалджиева – Ватикана
Това посочи папа Франциск на аудиенцията, проведена във ватиканската зала „Павел VI“, в която се срещна с близо три хиляди вярващи от пастирската общност на богородичното светилище „Дева Мария на сълзите“ в град Тревильо, близо до Бергамо. Папа Франциск подчерта, че конфликтът между Москва и Киев унищожава всички, „народът победител“, както и „победеният народ“, а също и „тези, които го наблюдават“.
Папата припомни, че „Сълзите на Мария са отражение на сълзите на Исус“ и „сълзите на Мария са преобразени чрез благодатта на Христос, както целият й живот, цялото й същество, всичко в Мария е превъплътено в съвършеното единение със Сина, с неговата тайна на спасението”.
Общността пожела да се срещне с папата в рамките на честванията по случай 500 години от чудото на сълзите от изображението на Дева Мария с Младенеца, съхранявано в манастира на сестрите-августинки в Тревильо, станало на 28 февруари 1522 г., когато френските войски на генерал Лотрек са се готвели да атакуват града. Генералът, предан на Дева Мария, свали шлема и меча си, последван от войниците си, вдигайки обсадата на града, който бе спасен от унищожение.
Франциск посочи още: „от пет века земята ви се напоява със сълзите на Мария; от поколение на поколение, вашият народ е придружаван от нейната майчина нежност. Тя, Майката, ви учи да не се срамувате от сълзите. Не, не трябва да се срамуваме да плачем, напротив, светците ни учат, че сълзите са дар, понякога благодат, покаяние, освобождаване на сърцето”.
Светият Отец отбеляза: „Вярвам, че ние, нашето време – говоря най-общо – сме загубили навика да плачем „добре“. Може би плачем, когато се случи нещо, което ни засяга, или когато режем лук. Но истинският плач, който идва от сърцето, истинският плач като този на Петър, когато се покая, като този на Дева Мария... Нашата цивилизация, нашето време, са загубили чувството за плач. И ние трябва да поискаме благодатта да плачем пред нещата, които виждаме, пред начина, по който се използва човечеството, не само войните – аз говорих за това – а отхвърлените, отстранените стари хора, децата, отхвърлени още преди да се родят…
Толкова много драми на отхвърлянето: онзи бедняк, който няма прехрана, е отхвърлен; площадите, улиците, изпълнени с бездомни... Страданията на нашето време би трябвало да ни разплачат и ние трябва да плачем. В католическата литургия има ритуал, за да се поиска дара на сълзите. И молитвата на тази литургия казва така: „Господи, Ти, който изкара вода от скалата, направи така, че от скалата на моето сърце да бликнат сълзите“. Каменното сърце, което е забравило как се плаче.
Моля, нека се помолим за благодатта да плачем. Всички. И за това ни помагат сълзите на Мария. Важно е нашето его да не е затворено, да е отворено за другите, особено за Отца, който прощава, и за братята. Трябва да се разчувстваме, да се трогнем от раните на тези, които срещаме по пътя, да знаем как да споделяме, да знаем как да приемаме, да знаем как да се радваме с тези, които се радват и да плачем с тези, които плачат”.