Папата към Румънския колеж: бъдете верни на корените си, за да носите плод
Алесандро де Каролис – Светла Чалъкова - Ватикана
Въпрос на корени, на вяра. Особено ако тези корени носят стигматите на издържливостта на онези, които постоянстваха в Евангелието дори в разгара на ада. Следователно корените пазят живата част на вярата, далеч от склерозата на духовната суета, която може да я засегне и изсуши. Метафората на дървото е тази, която Франциск използва пред общността на Папския румънски колеж, която прие на аудиенция за 85-ата годишнина от основаването му.
Корени, за да се подхранваме, а не за да се “катерим“
Папата почерпи вдъхновение от думите на Йоан Плоскару, епископ на Лугож, който се избавя от смъртта за разлика от другите седем братя епископи, убити от комунистическо преследване и обявени за блажени от Франциск преди две години в Блаж, но се озовава в затвора за 15 години. Монсеньор Плоскару, посочи папата, е един от корените на Румънската църква, на която днес, каза той на присъстващите, вие сте „плодът“, които обаче – каза папата - трябва да се пазете от един капан:
Скъпи приятели, без да се подхранват корените, всяка религиозна традиция губи плодовитост. Всъщност възниква опасен процес: с течение на времето човек се фокусира все повече върху себе си, върху своята принадлежност, губейки динамиката на произхода. След това се фокусира върху институционалните, външните аспекти, върху защитата на нашата група, на нашата история и на нашите привилегии, губейки, може би без да осъзнаваме, аромата на дара.
Именно при това условие – посочи папата - съществува риска да увехнем между кариеризма, катеренето и търсенето на лични удоволствия.
Нагласата да се катериш, да имаш власт, да имаш пари, да имаш слава, да се чувстваш комфортно, да имаш кариера: това е да искаш да растеш без корени (...) До корените се отива, за да се вземе сила, да се вземе сока и да продължим да растем. Не можете да се живее в корените и не може да се живее в дървото без корените. Традицията е част от посланието, което получаваме от корените: тя ви дава силата да продължите напред днес, без да повтаряте нещата от вчера, но със същата сила като първото вдъхновение.
Не задържайте нищо за себе си
Отговорност на наследниците на тези корени е, - каза папата - да ги „актуализират“, в противен случай се рискува „безплодно повторение на миналото“. Папата изтъкна, че това е „тайната на плодородието“, добре позната например на кардинал Мурешан, 91-годишен след няколко дни, цитиран като пример за онази епоха, белязана от смелостта „на пастори, бедни откъм материални неща, но богати на Евангелието “, които успяха да възстановят влакното на Румънската църква, след като излязоха от катакомбите на преследването.
Бъдете такива, радостни апостоли на вярата, която сте наследили, готови да не запазите нищо за себе си и готови да се помирите с всички, да прощавате и тъчете единството, преодолявайки всеки гняв и виктимизъм. Тогава вашето семе също ще бъде евангелско и ще даде плод.
Почвата и диалектът
Следователно, „ако корените са добре напоени“, дървото расте добре и не рискува да бъде засегнато „от вируса на духовната суета “. Но - предупрежди Франциск - трябва да се погрижим и за „почвата“, „доброто на вярата“, обработена „от вашите баба и дядо, от вашите родители“. Защото вярата - повтори още веднъж папата - не се нуждае от сложни думи, а от непосредствеността на простия ежедневен език.
Моля ви, внимавайте да не се превърнете в държавни духовници. Бъдете пастири на хората (...) Моля, не забравяйте хората, от които идвате. Не бъдете свещеници на богословската лаборатория: не, не! Свещеници от народа, с миризмата на народа, с миризмата на паството. Казах, че Евангелието не се възвестява със сложни думи, а на диалект.
Накрая, обръщайки се към арабско говорещите студенти, принадлежащи към бившия Колеж „Свети Ефрем“, които от около десет години сформират една единствена общност с Папския румънски колеж, папата каза: „Вашето споделяне на живота не трябва да се усеща като намаляване на съответните отличителни черти, нито националните, ориенталските и латинските колежи трябва да бъдат „анклави“, в които се връщате след един ден в университета, за да живеете сякаш сте в родината си, а по-скоро трябва да бъдат като лаборатории за братско общение, където човек може да изпита автентична съборност, универсалността на Църквата, „за да не бъде просмукани от партикуляризмите , които пречат на евангелизацията”.
