Папата: изследването на историята е ценен начин за насърчаване на мира
Амедео Ломонако – Димитър Ганчев - Ватикана
Историята на Църквата е „мястото на среща и съпоставяне в което се развива диалогът между Бог и човечеството“. „Историкът на християнството трябва да внимава да схване богатството на различните реалности, в които през вековете се е въплъщавало и продължава да се въплъщава Евангелието“. Това посочи папата в обръщението си към членовете на Папския комитет за исторически науки по повод пленарната сесия на този орган, учреден през 1954 г. по волята на Пий XII с цел насърчаване на изучаването на историята. Вашата работа, подчерта папа Франциск, е "незаменима за мира, като начин за диалог и търсене на конкретни и мирни решения за разрешаване на спорове и за по-добро опознаване на хората и обществата".
Папата изрази надеждата историците да допринесат със своите изследвания и анализ на динамиката на човешките събития, за „смелото начало на процеси на съпоставяне и дискусии в конкретната история на народите и държавите“.
Актуалната обстановка в Източна Европа не ви позволява да се срещнете с някои от обичайните си събеседници на конференциите, на които от десетилетия си сътрудничите както с Руската академия на науките в Москва, така и с историци на православните Московска патриаршия. Но съм сигурен, че ще можете да се възползвате от подходящите възможности за възобновяване и засилване на тази обща работа, която ще бъде ценен принос за насърчаване на мира.
Отворете пътища за помирение на братята
Изучаването на историята, често белязано от военни събития, допълни папата, предполага „инженерството на мостове, което прави възможни плодотворни взаимоотношения между хората, между вярващи и невярващи, между християни от различни вероизповедания“
Нуждаем се от вашия опит, защото той е носител на историческата памет, необходима, за да се схване същността на историята на Църквата и човечеството: този опит е предлагането на откритост към помирението на братята, изцелението на раните, реинтеграцията на вчерашните врагове в концерта на нациите, както са успели да направят бащите-основатели на обединена Европа след Втората световна война.
