Папата: да правим добро въпреки трудности и неразбиране

Тициана Кампизи - Димитър Ганчев - Ватикана

Следването на Исус означава да вървим напред с решителност, спокойствие, търпение и толерантност. Това е начинът да се прави добро дори в трудности. Това е поучението от неделното размишление на папата преди молитвата Ангел Господен, която произнесе в неделя по обед от Апостолическия дворец. В своето размишление папата проследи епизода, разказан от евангелиста на самарянско селище, което „не приветства“ Исус, знаейки, че той се насочва към Йерусалим, „вражески“ град (Лук. 9,51). „Апостолите Яков и Йоан, възмутени, предлагат на Исус да накаже тези хора“ с огън, но „„огънят“, който Той е дошъл да донесе на земята, е милостивата любов на Отца“ и за да осъществи това е необходимо „търпение и постоянство". Но Яков и Йоан се оставят да бъдат обзети от гняв, отбеляза папата:

Това се случва и с нас, когато, правейки добро, може би с жертва, вместо прием, откриваме затворена врата. Тогава идва гневът: ние дори се опитваме да включим самия Бог, заплашвайки с небесни наказания. Вместо това Исус поема по друг път, избягвайки пътя на гнева.

Силата на вътрешното господство

Твърдото решение на Христос е същото, което и ние трябва да имаме, за да бъдем Негови ученици: „решителни, а не повърхностни“, което „предполага спокойствие, търпение, дълготърпение". „Такова поведение​​ не означава слабост – добави Франциск – напротив, това е израз на голяма вътрешна сила”.

Да се ​​ядосваш е лесно, това е инстинктивно. Това, което е трудно е да господстваш над себе си, действайки като Исус, който – казва Евангелието – е тръгнал „по пътя към друго село”. Това означава, че когато открием затварост, трябва да се насочим да правим добро другаде, без обвинения. Така Исус ни помага да бъдем спокойни хора, щастливи от постигнатото добро и които не търсят одобрение от хората.

Правете добро въпреки трудности и неразбиране

„А ние как реагираме пред неуспехи, недоразумения, обръщаме ли се към Господ да ни даде неговата твърдост в правенето на добро?“, запита риторично папата. Или търсим потвърждения или одобрения и ако не получим такива, в крайна сметка ставаме груби и негодуващи?

Колко пъти, повече или по-малко съзнателно, търсим аплодисменти и одобрението на другите? Правим ли добро заради аплодисментите? Не, трябва да правим добро в името на служението, а не заради одобрението на другите.

„Понякога си мислим, че нашият плам се дължи на чувството за справедливост за една добра кауза, но в действителност през повечето време това не е нищо повече от гордост, съчетана със слабост, податливост и нетърпение – допълни папата. Затова нека молим Исус за силата да бъдем като него, да Го следваме решително по пътя на служението. Да не бъдем отмъстителни и нетолерантни, когато възникнат трудности, когато отдаваме сили за доброто, а другите не го разбират. Нека премълчим и продължим нататък“.

Апел за социален мир в Екдавор

В края на богородичната молитва, папа Франциск насочи мислите си към Еквадор, където продължават протестите на коренното население:

„Изразявам близостта си към тях и и насърчавам всички страни да се откажат от насилието и крайните позиции. Нека се научим, че само чрез диалог ще бъде намерен социален мир, надявам се скоро, с особено внимание към маргинализираното население и най-бедните, но винаги при зачитане на правата на всички и институциите на страната“.

Папата скърби за убита монахиня в Хаити

Папата изрази и близостта със семейството и посестримите на сестра Луиза Дел’Орто, от религиозното общество на Малките сестри на Евангелието на Шарл дьо Фуко, убита вчера в Порт-о-Пренс, столицата на Хаити:

Сестра Луиза  живя там от двадесет години, посветена преди всичко на служението на децата на улицата. Поверявам душата й на Бог и се моля за народа на Хаити, особено за най-малките, за да имат по-мирно бъдеще, без мизерия и без насилие. Сестра Луиза направи живота си дар за другите до степен на мъченическа смърт