Франциск: „Нека Акуила бъде столица на прошката, мира и помирениeто"
„Днес честваме Евхаристията в един специален ден за този град и тази Църква: Прошката на св.Целестин. Тук се пазят мощите на свети папа Целестин V”, припомни папа Франциск в началото на своята проповед, изнесена пред базиликата в Колемаджо.
„Този човек изцяло реализира онова, което чухме в първото литургично четиво: „Колкото по-велик си, толкова повече се смиряваш и ще намериш благоволението на Господа“, обясни папата, припомняйки, че Целестин V не е бил човек на „не”, който се е отказал от папския си пост, а човек на „да”.
„Наистина, няма друг начин да изпълним Божията воля, освен като приемем силата на смирените“. Тази „сила на смирените“ не се намира в изчисленията и стратегиите, а в Господа, продължи папата. По този начин, отказвайки се от „логиката на властта и силата“, Целестин V е „смел свидетел на Евангелието“:
В него ние се възхищаваме на една Църква, освободена от светската логика и напълно свидетелстваща Божието име, което е Милосърдието.
Прошката ни доближава до възкресението
Милосърдието е „самото сърце на Евангелието“, допълни папата, защото означава „да знаем, че сме обичани в нашето нещастие“. „Ето защо, да бъдеш вярващ не означава да си до един тъмен и плашещ Бог“, а до „Исус, Божия Син, който е Милосърдието на Отца и Любовта, която спасява“. И Акуила е запазил този дар от Целестин V, който живее през вековете:
Само с милосърдието всеки мъж и жена може да живее с радост живота си. Милосърдието е да се почувстваме посрещнати, изправени на крака, укрепени, изцелени, насърчени. Да бъдем опростени означава да преживеем тук и сега това, което е най-близо до възкресението. Прошката е преминаване от смъртта към живота, от преживяването на мъка и вина към това на свобода и радост.
Страданието помага да разбираш болката на другите
На онези, които след земетресението се опитват да станат и отново да стъпят на краката си, Франциск отправи препоръката:
Тези, които са страдали, трябва да могат да ценят собственото си страдание и да разберат, че в преживения мрак им е дадена и дарбата да разбират болката на другите. Вие можете да съхраните дара на милосърдието, защото знаете какво означава да изгубиш всичко, да видиш как съграденото се руши, да оставиш най-скъпото за теб, да почувстваш сълзата от отсъствието на този, когото си обичал. Можете да запазите милосърдието, защото сте преживели нещастие.
Земетресенията в душата
Всеки в живота може да преживее земетресение, макар и „в душата“, което обаче го довежда до контакт „със собствената крехкост, граници и мизерия“. В този случай, човек може да бъде губещ, но също може да се научи на смирение и кротост, „характеристиките на онези, които имат задачата да пазят и свидетелстват за милосърдието“.
Много пъти човек мисли, че заслужава мястото, което заема в този свят. Човекът не е мястото, което заема, а свободата на която е способен и която проявява напълно, когато заема последното място или когато за него е запазено място на Кръста.
Евангелието, революцията на вътрешната свобода
Животът на християнина „не е кариера по разбирането на този свят“, а „по начина на Христос“, който дойде „да служи, а не да Му служат“, посочи накрая папата.
Докато не разберем, че революцията на Евангелието е изцяло в този вид свобода, ще продължим да ставаме свидетели на войни, насилие и несправедливости, които не са нищо повече от външен симптом на липса на вътрешна свобода. Там, където няма вътрешна свобода, си пробива път егоизмът, индивидуализмът, интересът, потисничеството.
Пожеланието на папата бе „Акуила да бъде наистина столица на прошката, мира и помирението! и нека чрез застъпничеството на Дева Мария, почитана тук като „Спасение за жителите в Акуила“, светът да получи прошка и мир".
(dg/vatn)