Папата: да поверим Украйна и съдбата на света на Дева Мария

Тициана Кампизи – Светла Чалъкова - Ватикана

„Мислите ми са към Украйна, нека не забравяме този измъчен народ“. Отново мислите на папа Франциск се отправиха към измъчената източноевропейска страна в края на общата аудиенция. В приветствията си към поклонниците във ватиканската аула „Павел VI“, папата изрази загрижеността си за страната, която живее във война от около шест месеца. Той припомни украинците в затруднение поради войната, обръщайки се към полските вярващи.

Много украинци – припомни Франциск – намериха гостоприемен дом в Полша и някои от тях, през тези дни са сред хилядите поклонници, които „отиват пеша до светилището на Ясна Гура, молейки се за мир и помирение в света“. Молитва, която Франциск направи своя, присъединявайки се символично към сърцата на събраните или пътуващи до Ченстохова: „Нека поверим съдбата на Европа и света на Черната Мадона“, каза папата.

Споменът за това особено поклонничество не е новост. Преди две седмици Франциск вече припомни традицията на много вярващи да отиват пеша през август до Ясна Гура и други Богородични светилища и поиска да се поднесат трудностите от пътуването „също за Църквата, за мира в света, особено в Украйна“.

Благодарността на папата към Полша за приемането на украинските бежанци

По същия начин неведнъж по време на общата аудиенция Франциск, при поздравите към полските вярващи, се възползва от възможността да благодари на страната им за приема, оказан на много украинци, бягащи от войната. На 20 април той изрази благодарност за проявената милост „към толкова много бежанци от Украйна“, които намериха „отворени врати и щедри сърца“ в страната. И по-специално в Пепеляна сряда, когато войната беше в зародиш, папата изрази признателност за щедростта и солидарността на поляците към украинския народ. „Вие бяхте първите, които подкрепиха Украйна, като отворихте границите си, сърцата си и вратите на домовете си за украинците, бягащи от войната“, каза папата, подчертавайки щедростта на полския народ за всичко необходимо, за да могат бежанците  „да живеят достойно, въпреки драмата на момента“.