Папата към срещата в Римини: нека разширим в света страстта към човека

Габриела Черазо – Светла Чалъкова -  Ватикана

В стогодишнината от рождението на основателя на Комунионе и Либерационе, Божият слуга Луиджи Джусани, в изданието на Срещата през 2022 г. се съживява неговата „апостолска ревност“, всичко съдържащо се в думите, изречени през 1985 г., които дават темата на тези пет дни на срещи, дебати, развлечения и изкуство: „Християнството не е родено, за да основе религия, то е родено като страст към човека. [...] Любов към човека, преклонение към човека, нежност към човека, абсолютно уважение към човека“.

Тук е ключовата дума, темата „Страст към човека“, която папата поставя и в центъра на посланието си, подписано от ватиканския държавен секретар, кардинал Паролин, и адресирано до епископа на Римини монсеньор Гуидо Ламбиазе. Дума, която се превръща в апел към днешните християни: в климата на „всички срещу всички“ да преоткрием пътя на „любящото внимание“ към другите, близостта, търсенето на доброто, като условие да бъдем напълно себе си.

„Крехкостта на времето, в което живеем  – се чете в текстът – е също и тази да се вярва, че няма възможност за изкупление, ръка, която да те повдигне, прегръдка, която да те спаси, да ти прости, да те издигне. Тя е също така най-болезненият аспект от опита на мнозина, които са изпитали самота по време на пандемията или които е трябвало да изоставят всичко, за да избягат от насилието на войната“.

Като добрия самарянин, като Христос: да обичаме всеки един

 Ето защо притчата за добрия самарянин днес е повече от всякога ключова дума, в дълбоко съзвучие с темата на Срещата, защото въплъщава „безусловната страст към всеки брат и сестра, които човек среща по пътя си“, която не е „само щедрост“, но – според описанието на папа Франциск – е „разпознаване на самия Христос във всеки изоставен или изключен брат“. Всеки, който вярва, е призван да има същия поглед, същата страст на Христос, който обичаше всеки един без никакво изключение: „безвъзмездна любов, без мярка и без изчисления“. Но – нека се запитаме – „не може ли всичко това да изглежда като благочестиво намерение, в сравнение с това, което виждаме да се случва днес?“.

Пътят на братството не е начертан в облаците

Как е възможно да гледаме на хората около нас като на ценност, която трябва да уважаваме, в свят, който днес противопоставя „всеки срещу всеки“ и където преобладават „егоизмът и личните интереси“, с пандемията и войната, които ни върнаха назад по отношение на проекта за солидарно човечество? Имайки предвид, - се чете още в посланието – че „пътят към братството не е проектиран върху облаците, а пресича много духовни пустини, присъстващи в нашите общества“ и че точно в пустинята – както каза Бенедикт XVI – „се открива стойността на онова, което е от съществено значение за живота“, Франциск показва пътя: „Нашият ангажимент – пише папата – не се състои изключително в действия или програми за насърчаване и помощ“ „прекомерен активизъм, но преди всичко от внимание, отделено на другия, виждайки го като едно единствено нещо с нас самите. Това любящо внимание е началото на истинска загриженост за неговата личност „и на желанието да се търси неговото добро”. Възстановяването на това съзнание е решаващо. „Следователно в другия, в срещата с другия, - подчертава папата  – стои „условието да станем напълно себе си и да даваме плод“.

Социалното приятелство, плод на себеотдаването на другите

Себеотдаването на другите изгражда онова социално приятелство, което папата препоръчва в своето послание: това е братство, отворено за всички, „прегръдка, която разрушава стени и отива да посрещне другия, осъзнавайки стойността на всеки отделен човек, в каквото и ситуация да се намира.. Любов към другия за това, което е: Божие създание, създадено по Негов образ и подобие, следователно надарено с нематериално достойнство, с което никой не може да се разпорежда или, по-лошо, да злоупотребява“.

Именно това социално приятелство, като вярващи, сме поканени да подхранваме с нашето свидетелство: и това е социалното приятелство, което папата кани участниците в Срещата да насърчават. Според папата трябва да се скъсят разстоянията, да се снижим над другите, за да се докоснем до страдащата плът на Христос в хората. „Колко много се нуждаят мъжете и жените на нашето време да срещат хора, които не дават уроци от балкона, а излизат на улицата, за да споделят ежедневните житейски трудности, подкрепени от достоверна надежда!“. Това е историческата задача на християните: от участниците в Срещата Франциск моли да приемат тази призив, „като продължат да си сътрудничат с универсалната Църква по пътя на приятелството между народите, разширявайки в света страстта към човечеството“.