Папата: междурелигиозният диалог, незаменимо служение към човечеството и път към мира
Адриана Мазоти – Светла Чалъкова - Ватикана
„Скъпи братя и сестри! Вървяхме заедно“. Думите на папа Франциск, в началото на словото му, с което закри седмия Конгрес на религиозните лидери в Казахстан, обобщават смисъла на изживените дни. След прочита на заключителната декларация на срещата, папата се позова на текста, като подчерта основните му точки и предложи своя прочит на днешния свят и ролята на религиите.
Благодарност за усилията за мира и единството
Папата е благодарен за извървения път. Диалогът и споделянето са още по-ценни, каза той, „в такъв труден период, който освен пандемията е обременен и от безсмисленото безумие на войната“.
Има твърде много омраза и разделение, твърде много липса на диалог и разбиране на другия: това в глобализирания свят е още по-опасно и скандално. Не можем да продължим свързани и разделени, свързани и разкъсвани от твърде много неравенства. Затова ви благодаря за усилията, насочени към мира и единството.
Истинската и незаменима същност на религията
Папата припомни мотото на своето посещение - „Пратеници на мира и единството“ – и открои, че този конгрес е отбелязал важен етап от общото пътуване на религиозните водачи за приноса им „за диалога и хармонията между народите“.
След случилото се на 11 септември 2001 г. беше необходимо да се реагира, и то заедно, на подстрекателската атмосфера, която терористичното насилие искаше да предизвика и която рискуваше да превърне религията във фактор на конфликт. Но псевдорелигиозният тероризъм, екстремизмът, радикализмът, национализмът, облечен в сакралност, все още подклаждат страхове и опасения относно религията. Така че в тези дни беше провидение да се срещнем отново и да потвърдим истинската и незаменима същност на религията.
Политика и религия
Франциск повтори онова, което Декларацията потвърждава, а именно пълната отчужденост на религиозния дух спрямо феномените на екстремизма, радикализма и тероризма, които „трябва да бъдат отхвърлени по възможно най-решителния начин“. Докато взаимното уважение трябва да се счита за съществено за всяко религиозно учение. Идеалното място за срещата е Казахстан, казва папата, който в своето знаме - орел на фона на синьо небе - напомня „необходимостта да се запази здрава връзка между политиката и религията“, което избягва объркването на ролите, но също и тяхната разделение. Трансцендентността е от съществено значение за човешкото същество, което се стреми към безкрайността, каза още той, но трансцендентността „не трябва да се поддава на изкушението да се превърне във власт“. Следователно, не на объркването, но и не „на разделението между политиката и трансцендентността“, подчерта папата, защото „най-висшите човешки стремежи не могат да бъдат изключени от обществения живот и преместени само в личната сфера“.
Следователно онзи, който желае законно да изрази своите убеждения, трябва винаги и навсякъде да бъде защитен. Колко хора обаче все още са преследвани и дискриминирани заради вярата си! Настоятелно призовахме правителствата и съответните международни организации са помагат на религиозните групи и етническите общности, които са претърпели нарушения на техните човешки права и основни свободи и насилие от страна на екстремисти и терористи, включително в резултат на войни и конфликти.
Диалогът между религиите: служение към човечеството
Религиозната свобода, продължи папата, трябва да бъде конкретно гарантирано право на всеки мъж и жена, поради тази причина Католическата църква настоява „в обявяването на ненакърнимото достойнство на всеки човек, създаден „по образ Божий“ и заедно вярва „в единството на човешкото семейство“, вярва, че всички народи образуват единна общност:
Поради тази причина от началото на този конгрес Светият престол, особено чрез Ведомството за междурелигиозния диалог, активно взе участие в него. И иска да продължи така: пътят на междурелигиозния диалог е общ път на мира и за мира и като такъв е необходим и безвъзвратен. Междурелигиозният диалог вече не е просто възможност, той е неотложна и незаменима служба на човечеството, за хвала и слава на Създателя на всичко.
Благото на човека
Ако Йоан Павел II преди двадесет и една години в Казахстан бе потвърдил, че „всички пътища на Църквата водят към човека“ и че човекът е „пътят на Църквата“, папа Франциск добави, че днес „човекът е и пътят на всички религии“ и припомни задължението да гледаме към доброто на този човек:
Да, конкретният човек, отслабен от пандемията, сломен от войната, наранен от безразличието! Човекът, крехко и прекрасно създание, което без Твореца изчезва и не съществува без другите! Трябва да се гледа на благото на човека, а не на стратегическите и икономически цели, националните, енергийните и военните интереси, преди да се вземат важни решения. За да се вземат решения, които са наистина големи, трябва да се погледне към децата, младите хора и тяхното бъдеще, възрастните хора и тяхната мъдрост, обикновените хора и техните истински нужди.
Трансцедентност и братство
Човешката личност, подчерта папата, трябва винаги да бъде приветствана и никога да не се отхвърля, а семейството трябва да бъде защитавано и насърчавано, защото там се формират „мъжете и жените на утрешния ден“. Сред всички човешки същества, отбеляза още той, има общо духовно наследство, чиито крайъгълни камъни са трансцендентността и братството. Милиони и милиони хора се молят всеки ден на различни места за култ, а молитвата „е скритата сила, която поддържа света“, казва Франциск, докато крайъгълният камък на братството напомня, че „никой не може да изповядва истински своята вяра към Създателя, ако не обича неговите създания“.
Това е убеждението, което вдъхновява Заключителната декларация на Конгреса, в която папа Франциск подчерта три думи: мир, жена, млади хора. Коментирайки първата, Франциск открои неотложността на мира, „защото всеки военен конфликт или огнище на напрежение и конфронтация днес може да има само нечестивия „ефект на доминото““. Но мирът, който не е просто липса на война, „извира от братството, расте чрез борбата срещу несправедливостта и неравенството, изгражда се подавайки ръка на другите“:
Ние, които вярваме в Създателя на всичко, трябва да сме в челните редици за разпространението на мирно съжителство. Ние трябва да свидетелстваме, проповядваме, призоваваме. Затова Декларацията призовава световните лидери да спрат конфликтите и кръвопролитията навсякъде и да се откажат от агресивната и разрушителна реторика (вж. № 7). Ние ви молим, в името на Бог и за доброто на човечеството: посветете се на мира, а не на въоръжаването! Само като служиш на мира, името ти ще остане велико в историята.
По-голяма отговорност за жените
Втората дума е жена и е свързана с мира, защото „жената дава грижа и живот на света: тя е пътят към мира“. Необходимо е, каза папата, да защитим и насърчаваме нйното достойнство и мястото ѝ в обществото:
На жените също трябва да бъдат поверени по-големи роли и отговорности. Колко смъртни решения биха били избегнати, ако жените бяха в центъра на тези решения! Нека работим, за да ги направим по-уважавани, признати и ангажирани.
Да изградим свят, мислейки за младите хора
Младите хора, третата дума, са „пратениците на мира и единството днес и утре“. Но, отбеляза папата, сегашната логика на господство и експлоатация „начертава един стар свят", затворен за техните надежди.
Мислейки за новите поколения, се потвърждава значението на образованието, което укрепва взаимното приемане и уважителното съжителство между религиите и културите (срв. № 11). Нека да дадем на младите хора образователни възможности, а не оръжия за унищожение! И нека ги слушаме, без да се страхуваме да бъде запитани от тях. Преди всичко нека изградим свят, мислещ за тях!
Изключителната мултирелигиозност и мултикултурализъм на Казахстан, заключи папата, „ни предлага пример за бъдещето“. „Нека продължим така – е неговият последен призив – да вървим заедно по земята като чеда на Небето, тъкачи на надежда и занаятчии на хармония, пратеници на мира и единството!”.