Папа Франциск разговаря с журналистите на връщане от Казахстан Папа Франциск разговаря с журналистите на връщане от Казахстан 

Папата: трудно е да се води диалог с тези, които са започнали война, но трябва да се направи

Отричането на войната, темата за "световната война" в ход, започвайки от Украйна, но също и поглед към Кавказ, Африканския рог и други открити конфликти - в Мианмар, Еритрея, Сирия. Също така оценка на ситуацията в Никарагуа и на съвместното съществуване между християни и мюсюлмани в Казахстан. Това са темите от разговора на папа Франциск с акредитираните журналисти на борда на самолета при завръщането му от Казахстан

Жанат Ахметова, ТВ АГЕНЦИЯ ХАБАР

Какъв е резултатът от вашето посещение в Казахстан? Какво ви вдъхнови?

За мен беше изненада. Не знаех нищо за тази централноазиатска страна, освен музиката на Бородин. Казахстан беше изненада, не я очаквах такава. Знаех, че се е развила добре, с интелигентност, но не очаквах след тридесет години от независимостта да намерия такова развитие в толкова голяма страна. Това ме порази: желанието да се върви напред не само в индустрията и икономическото развитие, но и в културното развитие. Освен това конгресът, много важно нещо, е вече в седмото си издание. Това означава, че тя е далновидна страна и позволява на тези, които обикновено са отхвърлени, да водят диалог, защото в една прогресивна концепция за света първото нещо, което се отхвърля, са религиозните ценности. Докато, една страна, която се изправя пред света с подобно предложение, е прекрасна. Вие можете да се гордеете с това.

Рудигер Кронталер, AРД:

Благодаря ви за вашето послание за мир. Ние в Германия, която преди осемдесет години беше отговорна за осемдесет милиона жертви, учим в училище никога да не използваме оръжие, никога насилие. Единственото изключение е самоотбраната. За вас в този момент необходимо ли е да се дават оръжия на Украйна?

Това е политическо решение, което може да бъде морално прието, ако е взето с морални намерения. Не може да е морално, ако се прави за насърчаване на война, за производство и продажба на оръжия. Мотивацията не оправдава този акт. Да се защитаваш е акт на любов към родината. Въпреки това трябва да се разгледа повече концепцията за справедлива война. Днес всички говорят за мир. Но колко войни се водят в момента? В момента Украйна и Русия са във война, дори Азербайджан, Армения спряха за малко, след това десетгодишната война в Сирия, Африканския рог, Мозамбик, Еритрея, Етиопия, Мианмар, страдащи хора, които бягат като номади, войни в  други държави, ние сме в световна война.

Имам личен спомен, когато бях дете, бях на 9 год., беше 1945 г. В Буенос Айрес се чуваше алармата, попитах майка ми какво се случва. Един съсед обясни, защото войната е свършила. Изтичах и видях майка ми и съседката да плачат от радост в края на войната. Тези жени знаеха, че мирът е по-голям от всички войни. Чудя се дали днес имаме такова сърце, за да плачем от радост, когато видим мира. Всичко се промени. Освен това,  производството на оръжия е убийствен бизнес. Някой ми каза, че ако спрем да произвеждаме оръжия за една година, ще сложим край на глада по света. Преди години кораб, натоварен с оръжия, дойде в Генуа, който трябваше да прехвърли оръжия на по-голям кораб за Африка, в Южен Судан. Пристанищните работници не искаха да направят това. Това е анекдот, но кара човек да има съзнание за мира. Говорихте за родината си. Едно от нещата, които научих от вас е способността за разкаяние и искането на прошка за грешките на войната, както и да се плаща за грешките на войната. Вашият пример е за подражание. Самата война е грешка.

Силвия Висоцка, ПАП

Вие казахте, че „никога не можем да оправдаем насилието“, но всичко, което се случва в Украйна, е чисто насилие, смърт и разрушение. В Полша, войната е на прага ни, два милиона бежанци. Според вас има ли граница, отвъд която няма да може да се каже, че сме отворени за диалог с Москва, защото мнозина срещат трудности да разберат това разположение с Москва...

Вярвам, че винаги е трудно да се разбере диалогът с държавите, които са започнали войната. Трудно е, но не трябва да го отхвърляме, дайте възможност за диалог на всички, на всички. Защото винаги има възможност чрез диалога да променим нещата, дори да предложим друга гледна точка, друга точка на съображение. Не трябва да изключваме диалога с никоя сила, която е във война и която е агресор. Понякога мирише, но трябва да се направи. Винаги една крачка напред и една протегната ръка, винаги. Защото иначе затваряме единствената разумна врата към мира. Понякога те не приемат диалога. Жалко! Но винаги трябва да се води диалог, поне да се предлага и това е полезно.

Лу Бесмон дьо Сеневил, Ла Кроа:

През последните дни в Конгреса се говори за загубата на ценности и етика на Запада, за неговата морална деградация... Какво мислите? Заплашен ли е Западът от загуба на ценности? Мисля за дебата за евтаназията, края на живота в Италия, Франция, Белгия...

Вярно е, че Западът в момента не е на най-високото ниво за пример. Не е първопричастник, поел е погрешен път. Да помислим например за социалната несправедливост. В накои страни справедливостта е ограбена. Мисля за моя континент, Латинска Америка, да помислим за Средиземно море, което е най-голямото гробище на човечеството. Какво загуби Западът, че не приема хора, когато има нужда от тях? Колко се мисли за демографската зима, която преживяваме, има празни държави, само с възрастни хора. Защо не се подготви политика, която включва мигрантите? Интеграцията е важна. Западът проявява липса на разбиране на тези ценности, въпреки преживения опит. Имиграцията трябва да се разглежда сериозно, защото повишава стойността на Запада. Накъде вървим с тази демографска зима?

В настоящия момент, Западът е в упадък. Но нека не забравяме Аденауер, Де Гаспери, Шуман… има велики мъже, но днес те не са в състояние да дадат тласък на обществото. Западът трябва да говори, да се уважава. Освен това и опасността от популизми. Няколко пъти споменах книгата на Гинзбург, Синдром 1933 г., там се казва как се ражда популизмът в Германия след падането на Ваймар. Популизмите се раждат, когато има ниво като днешното и някой обещава месия. Ние, западните хора, не сме на най-високото ниво, за да помагаме на други народи, трябва да възобновим ценностите на великите бащи, основали Европейския съюз. Евтаназията? Не е човешко, точка.

Елиз Алън, КРУКС

На Конгресът се говори и за религиозната свобода. Съдебният процес срещу китайския кардинал Дзен в наши дни нарушение на религиозната свобода ли е?

Нужен е цял век, за да разберем Китай, а ние не живеем цял век. Китайският манталитет е богат манталитет и когато се разболее малко, дори богатството е способно да направи грешки. За го да разберем, избрахме пътя на диалога. Има ватиканско-китайска двустранна комисия, която се справя добре, бавно, защото китайците са бавни, те имат цяла вечност, за да вървят напред: те са хора с безкрайно търпение. Но нека помислим за италианските мисионери, които са ходили там и са били уважавани като учени, нека помислим дори и днес за много свещеници, вярващи хора, които са били призовани от китайските университети, защото това дава стойност на културата. Не е лесно да се разбере китайският манталитет, но трябва да се уважава. Аз винаги уважавам. Ватиканската комисия за диалог с Китай се справя добре. Тя се председателства от кардинал Паролин, човекът, който в този момент знае най-много за Китай и процеса на диалога. Бавно, но винаги се напредва. Не ми се иска да квалифицирам Китай като недемократична, защото е сложна държава. Да, вярно е, че има неща, които може да ни изглеждат недемократични. Мисля, че кардинал Дзен ще бъде съден тези дни. Той казва това, което чувства. Опитвам се да подкрепям пътя на диалога, с диалога се изясняват много неща не само на Църквата, но и в други сектори. Трябва да вземем предвид обхвата на Китай, управителите на провинциите са различни, има различни култури в Китай. Тя е великан. Разбирането на Китай е огромно нещо, но не трябва да губим търпение и трябва да продължим диалога.

Видяхте ли президента Си Дзинпин в Нур Султан?

Той беше на държавно посещение там, но не го срещнах.

Мария Анджелес Конде Мир, Ром Репортс:

В заключителната декларация всички лидери подчертават апел към правителствата и международните организации да защитят хората, преследвани заради тяхната етническа или религиозна принадлежност. За съжаление това се случва в Никарагуа. Вие говорихте за това на 21 август по време на молитвата Ангел Господен. Но може би ще добавите още нещо за католиците, особено в Никарагуа. Освен това, ще възобновите ли прекъснатото пътуване до Африка? Имате ли планирани други пътувания в близко бъдеще.

Новините, идващи от Никарагуа, не са ясни. Диалог има, което означава нужда от решаване на проблемите. И точно сега има проблеми в Никарагуа. Очаквам най-малко Сестрите на Майка Тереза ​​от Калкута да се върнат, защото тези жени са революционери, но на Евангелието и не воюват с никого. Всички имаме нужда от тези жени. Това беше неразбираем жест. Ние продължаваме с диалога, никога не трябва да се прекъсва, дори и да има неща, които не се разбират, тъй като задържането на един нунций на границата е сериозен дипломатически въпрос. Това не е единственият случай, подобни неща се случват в Латинска Америка.

Относно пътуванията: трудно ми е, защото коляното не е заздравяло, но следващото ще го направя (в момента се проучва пътуване през ноември в Бахрейн, бел. ред.), а онзи ден говорих чрез zoom с монсеньор Уелби. Разгледахме като възможност следващия февруари да отидем в Южен Судан, а ако отида в Южен Судан, отивам в Конго: опитваме се, защото трябва да отидем тримата, заедно с монсеньор Уелби и главата на Църквата в Шотландия.

Алексей Готовски, EWTN

Католиците в Казахстан живеят в контекст на мюсюлманско мнозинство. Как може да се евангелизира в този контекст? Има ли нещо, което ви вдъхнови, когато се запознахте с тази католическа общност?

Бях щастлив днес в катедралата да видя католиците толкова ентусиазирани, радостни, това е впечатлението, което имах за казахските католици. Съжителството с мюсюлманите е нещо в което сме напред, не само в Казахстан. Помислете за Северна Африка, там има добро съвместно съществуване, в Мароко например има доста добър диалог. Ще се спра на срещата с религиозните лидери, която проведохме: някой критикува, казвайки, че това „разраства релативизма“: няма релативизъм, всеки си казва мнението, всеки уважава другия, но ако няма диалог, има или невежество, или война: по-добре е да живеем като братя, всички сме хора. И като хора, добре образовани, ние питаме "какво мислиш?". Нека се опознаем. Много пъти тези неразбрани „войни“ на религията идват от липса на познание. Следователно това не е релативизъм, защото аз не се отказвам от вярата си, ако говоря с друг за неговата вяра. Бях учуден, че толкова млада страна, с толкова много проблеми, с климата, който има, успя да проведе седем издания на такава среща, световна среща с евреи, християни, мюсюлмани, източни религии, на една маса беше очевидно че всички си говореха и се изслушваха с уважение. Държава като тази, малко на ъгъла на света, да кажем, да направи такава среща. След това самият град е с първокласна архитектурна красота. И също така безпокойствата на правителството, бях много впечатлен, председателят на Сената, той е този, който проведе тази среща, но след това намери време да ме запознае с един млад певец, "трябва да се запознаете с това момче", отворен човек към културата. Бях щастлив да се запозная с него.

dg/svt/Vatn

16 Септември 2022, 10:25