Папата: да преоткрием II Ватикански събор за да посрещнем заедно бъдещето
В навечерието на годишнината, папа Франциск подписа предговора към книгата „Йоан XXIII. Вторият Ватикански събор за света “от Еторе Малнати и Марко Ронкали, публикуван от Bolis Edizioni. Предлагаме пълния текст на преговора.
Папа Франциск
Вторият Ватикански събор, силно желан от свети Йоан XXIII и завършен от свети Павел VI, беше благодатно събитие за Църквата и за света. Събитие, чиито плодове не са изчерпани.
Да, можем да потвърдим, че последният Вселенски събор все още не е напълно разбран, живян и приложен. Ние сме на път и основен етап от това пътуване е този, който преживяваме със Синода и който ни кара да излезем от логиката на „винаги е било така“, от прилагането на обичайните стари схеми, от редукционизма, който в крайна сметка иска винаги да рамкира всичко в това, което вече е известно и практикувано.
Книга като тази, която ни помага да преоткрием вдъхновението на Събора и как стъпка по стъпка това събитие преобрази живота на Църквата, е възможност да видим по-добре синодалния път, който се състои преди всичко от слушане, от участие, от способността да направим място за диханието на Духа, оставяйки Той да ни води.
Много са плодовете от Втория Ватикански събор. Задълбочихме, например, значението на Божия народ, централна категория в съборните текстове, спомената сто осемдесет и четири пъти, което ни помага да разберем факта, че Църквата не е елит от свещеници и богопосветени лица и че всеки кръстен е активен субект на евангелизация.
Не бихме разбрали Събора или дори настоящия синодален път, ако той не се постави в центъра на цялата евангелизация. Ние сме грешници, свидетели на Възкръсналия и възвестяваме на света, но не заради нашите заслуги, нито заради нашите способности, а за Този, който победи смъртта, Този, който ни спаси и който продължава да ни спасява с безкрайното си милосърдие. Голямото вселенско събрание бе вдъхновено от необходимостта да се свидетелства и възвести с нови думи събитието на смъртта и възкресението на Исус и неговото присъствие сред нас. Тогава светът се бе отдалечил от християнството и проявяваше безразличие, отколкото вражбедност. Съборът се роди от този въпрос: как да говорим за Исус на мъжете и жените днес?
Оттогава изминахме дълъг път, в който не липсваха трудности и разочарования. Дори днес рискуваме да изпаднем в изкушението на обезсърчението и песимизма, когато насочваме погледа си върху злините, които поразяват света, вместо да гледаме на света с очите на Исус, тоест да го считаме за поле за жетва, където да сеем с търпение и надежда. Да се проследи историята на Събора и преди всичко да се живее неговото настояще с отворено и свободно сърце, за да се отрази нежността на Бог и Неговата близост в онези, които срещаме и във всички, е начинът с който се учим да не се обезсърчаваме и да се откажем от изкушението да се доверим на себе си, на нашите умения и на нашите стратегии, за да оставим място за Него.
(dg/vatn)
