Папата в Бахрейн: Нека сладката вода на Духа да напои нашите пустини
Амедео Ломонако - Димитър Ганчев – Ватикан нюз
Молитвената среща с епископи, свещеници, семинаристи и пастирски деятели се проведе в църквата Пресвято сърце в Манама, които принадлежат към Апостолическия викариат на Северна Арабия, където около 60 свещеници и над 1300 катехисти работят сред около 2 милиона католици, присъстващи в Бахрейн, Кувейт, Катар и Саудитска Арабия.
Хармония в лика на Исус
В началото на срещата и молитвата Ангел Господен, в първата църква построена на брега от Персийския залив, монсеньор Пол Хиндер, апостолически администратор на Викариата на Северна Арабия, отправи приветствени думи към богопосветените, наричайки ги "представители на една мигрантска църква". Представени бяха и две лични свидетелства. Крис Нороня, родена в Бахрейн и кръстена в Църквата Пресвято сърце в Манама, разказа за израстването на общността и за „изпитанията, пред които са изправени много мигранти, които са напуснали семействата си у дома, за да работят, за да могат да издържат близките си“. Сестра Роуз Селин представи мисионерската дейност на Сестрите от Апостолическия Кармел, които след основаването си в Кувейт са приети в Бахрейн, „страната на усмивките“. „Работим сред затворниците, молим се с тях, споделяме Божието слово“, обасни моняхинята. Позовавайки се на тези свидетелства, папа Франциск фокусира проповедта си върху „малкото стадо, съставено от мигранти“, далеч от техните страни на произход. По-специално, увери вярващите от Ливан, присъстващи на срещата, в своите молитви и близост с тази „любима страна, толкова уморена и измъчена, както и с всички страдащи народи в Близкия изток“.
Колко хубаво е да принадлежиш към Църква, съставена от различни истории и лица, които намират хармония в едно лице, това на Исус. И това разнообразие, което видях през тези дни, е огледалото на тази страна, на хората, които я населяват но и на мястото, което я характеризира, което въпреки, че е доминирано от пустинята, се гордее с богато и разнообразно присъствие на растения и живи същества.
Сладката вода на Духа
Доближавайки Евангелието до нашето съвремие, папата подчерта, че дори в пустинята и сред човешките слабости тече вода, способна да обнови живота.
Думите на Исус, които чухме, говорят за живата вода, която тече от Христос и от вярващите (вж. Йоан 7:37-39). Те ме накараха да мисля за тази земя с много пустиня, но има и източници на прясна вода, които тихо текат под земята, напоявайки я. Това е красив образ на това кой сте вие и преди всичко на това как вярата въздейства в живота: на повърхността е нашето човечество, изсъхнало от толкова много слабости, страхове, предизвикателства, с които трябва да се изправи, лични и социални злини от различни видове; но дълбоко в душата, в дълбините на сърцето, тече сладката вода на Духа, спокойно и безшумно, която напоява пустините ни, връща силата на това, което рискува да изсъхне, измива това, което ни прави грозни, утолява жаждата ни за щастие. И винаги обновява живота. Именно за тази жива вода говори Исус, това е източникът на нов живот, който той ни обещава: дарът на Светия Дух, нежното, любящо и възраждащо присъствие на Бог в нас.
Всичко произтича от Светия Дух
Водата на новия живот тече "в часа, когато Исус умира на кръста" и "от прободната рана в ребрата на Христос", обясни папата. Вода, която е предназначена да възроди „цялото човечество, като го освободи от греха и смъртта“.
Църквата е родена там, тя е родена от прободната рана в ребрата на Христос, от възраждането в Светия Дух. Ние не сме християни поради нашите заслуги или просто защото се придържаме към вярата, а защото в Кръщението ни е дадена живата вода на Духа, която ни прави възлюбени Божии деца и братя помежду ни, правейки ни нови създания. Всичко произтича от благодатта, всичко идва от Светия Дух.
Духът, извор на радост
Франциск контретно се спря на „три големи дара, които Светият Дух ни предава и ни моли да приемем и живеем: радост, единство, пророчество“.
Преди всичко, Духът е източник на радост. Живата вода, която Господ иска да потече в пустините на нашето човечество, смесена със земя и крехкост, е сигурността, че никога няма да останем сами по време на нашия земен път. Духът всъщност е Този, който не ни оставя сами, той е Утешителят; той ни утешава със своето дискретно и благотворно присъствие, придружава ни с любов, подкрепя ни в борби и трудности, насърчава най-красивите ни мечти и най-големите ни желания, отваряйки ни за чудото и красотата на живота.
Папата призова избралите да посветят живота си на Господ да пазят и умножават тази радост.
„Християнската радост е заразна, защото Евангелието кара човек да излезе от себе си, за да предаде красотата на Божията любов. Затова е важно в християнските общности радостта да не намалява и се споделя. Важно е също така, освен отслужването на литургията, източникът и върхът на християнския живот, Евангелието да циркулира в оживени пастирски действия, особено за млади хора, за семействата и за призванията. Християнската радост не може да бъде задържана за себе си, когато я пуснем в обръщение, тя се умножава.
Духът, извор на единството
Папата подчерта, че „Светият Дух е и източникът за единството“. „Онези, които го приемат, получават любовта на Отца и стават негови деца“.
Не може да има място за делата на плътта, тоест на егоизма: за раздори, кавги, клевети, клюки. Разделението на света, както и етническите, културните и ритуалните различия не могат да наранят или компрометират единството на Духа. Напротив, неговият огън изгаря светските желания и осветява живота ни с онази приветлива и състрадателна любов, с която Исус ни обича, така че и ние да можем да се обичаме по този начин. Ето защо, когато Духът на Възкръсналия слиза върху учениците, той става източник на единство и братство срещу всеки егоизъм; открива единствения език на любовта, така че различните човешки езици да не останат далечни и неразбираеми; разрушава бариерите на недоверието и омразата, за да създаде пространства за прием и диалог; освобождава от страха и вдъхва смелост да излезем на среща с другите с обезоръжаващата и обезоръжаваща сила на милосърдието.
Единството е и основата на братството, допълни папата. „За да бъдем убедителни в диалога с другите, трябва да живеем братство помежду си“.
„Нека го направим в общностите, оценявайки харизмите на всички, без да подценяваме никого; нека го правим в религиозни домове, като живи знаци на хармония и мир; нека го правим в семействата, така че връзката на любовта към тайнството да се превърне в ежедневна нагласа на служение и прошка; нека го направим и в мултирелигиозното и мултикултурно общество, в което живеем: винаги в подкрепа на диалога, тъкачи на общение с братята от други религии и вероизповедания”.
Духът, извор на пророчество
„Духът е и източникът на пророчеството - подчерта накрая папа Франциск. Историята на спасението е осеяна с многобройни пророци, които Бог призовава, посвещава и изпраща сред хората да говорят в Неговото име“.
Ние също имаме това пророческо призвание: всички кръстени са получили Духа и са пророци. И като такива не можем да се преструваме, че не виждаме делата на злото, да останем в „спокойния живот“, за да не си цапаме ръцете. Напротив, ние сме получили един Дух на пророчество, за да свидетелстваме Евангелието в света с нашето свидетелство за живот.
„Пророчеството ни позволява да практикуваме евангелските блаженства във всекидневни ситуации, тоест да изграждаме с твърда кротост онова Царство Божие, в което любовта, справедливостта и мирът се противопоставят на всяка форма на егоизъм, насилие и деградация“, заключи папата.
